Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба, подадена от Е.М, срещу решение № 6696 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 13791/2019 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът му предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Охрана“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Постъпила е и касационна жалба от процесуалния представител на ищеца адв. И.В - Панова срещу Решение № 6696 от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 13791/2019 г. от Административен съд София-град. Моли да се отмени съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно.

Ответната страна – Главна дирекция „Охрана“ не изразява становище по жалбите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, като същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е.М, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Охрана“ за причинени неимуществени вреди, в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в действия и бездействия на служители на администрацията, свързани с конвоирането му с автомобил на Главна дирекция „Охрана“ без предпазен колан. Претендирал вреди, причинени от необезопасяването с предпазен колан по време на конвоирането му на 23.06.2017...