Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Р.И за отмяна на решение №67 от 29.01.2020г. постановено по адм. дело 958/2019г. по описа на Административен съд – Плевен, оставено в сила с решение № 10247/24.07.2020г., постановено по адм. дело №4153/2020г., по описа на Върховния административен съд, с което жалбата на Иванов против Заповед №УРИ 316з-2021/04.06.2019г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Плевен, е отхвърлена. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което не е взето предвид при решаване на делото. Представя решение №50/11.06.2020г., постановено по НАХД№78/2020г. по описа на РС-Червен бряг, влязло в сила след потвърждаването му с решение на ОС-Плевен по ВАНД№530/2020г., с което Иванов е признат за невиновен в това, че на 23.08.2018г. по пътя между [населено място], обл. Враца, в посока към [населено място], транспортирал с товарен автомобил „Форд транзит“, с рег. [рег. номер на МПС], незаконно добит от другиго дървен материал – 1,6 пр. куб. м. дървен материал от вида „цер“ на стойност от 35,78лв. като случаят е маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 от НК.И изтъква съвпадението на описанието на престъпния състав с фактическото основание за издаване на оспорената пред Адм. съд – Плевен заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане.

Ответникът – директорът на ОД на МВР – Плевен, чрез пълномощник П.Б – главен юрисконсулт при ОД на МВР – Плевен, оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав взе предвид следното:

С решението на Адм. съд – Плевен, чиято отмяна се иска, оставено в сила...