Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби от "А1 България" ЕАД (А1, дружеството) и Национална агенция за приходите (НАП) насочени срещу Решение № 2907/ 12.06.2020 г. по адм. дело № 13465/ 2018 г. на Административен съд - София - град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на дружеството сумата от 1 032 443, 15 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от частично незаконосъобразния Ревизионен акт № Р 29 1400022/ 07.05. 2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, състоящи се в направени от ищеца разходи по издаване и поддържане на банкови гаранции, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба– 20.12. 2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 22 988 лв, представляваща разноски по делото, като в останалата му част до пълния предявен размер от 1 380 403 лв., и съответните лихви искът е отхвърлен.

Касаторът- "А1 България" ЕАД обжалва решението в частта, с която искът за обезщетение за вреди, представляващи разходи за консултантски услуги, е отхвърлен. Чрез процесуалния си представител твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни констатациите на съда относно размера на разходите за консултантски услуги, както и относно предмета на тези услуги. Твърди, че заплатените възнаграждения в общ размер от 347959, 85 лв без ДДС по сключените договори представляват имуществена вреда за дружеството, претърпяна в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради което поддържа, че изводите на съда в противния смисъл противоречат на закона. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и присъждане на исковата сума...