Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на П.Ч – Соколова срещу решение № 262 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 229/2020 г. на Административен съд – Кюстендил.
С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил е отхвърлил оспорването на П.Ч – Соколова срещу заповед № 3286з-1568/04.05.2020 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 822 от 22.04.2019 г., извършена в Районно управление – Рила към Областна дирекция на МВР – Кюстендил.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът превратно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до погрешни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че съдът неправилно е приел, че са били налице законовите основания за извършената полицейската регистрация и законосъобразно е отказано от административния орган да издадена заповед за снемането й на основание чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ). Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съдът е установил следните фактически обстоятелства:
П.Ч – Соколова е подала искане с рег. № 277р-1808/20.02.2020 г. до директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил за заличаване на полицейска регистрация по ДП № 125/2018 г., на основание съдебен протокол на Районен съд – Дупница по а. н. д. № 574/2019 г., на основание чл. 78а от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС).
С писмо рег. № 277р-1808/20.02.2020 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил е изискал от началника на РУ – Рила изготвяне на справка от регистър обр. 1 за завеждане на заявителски материал, предоставяне на информация за движение на ЗМ № 125/15.11.2018 г. по описа на РУ – Рила за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК от П.Ч – Соколова и прилагане на копия от всички материали.
С писмо УРИ ЗЗ2-1812/28.02.2020 г. началникът на РУ – Рила е уведомил органа, че ДП № 125/15.11.2018 г. по описа на РУ – Рила, вх. № 2868/2018 г., ДП № 859/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Дупница, е образувано за това, че на 12.10.2018 г. около 15,00 часа в гр. Р., област К., в класна стая на занималнята на ОУ "А. П" чрез дърпане и стискане на ръката и лицето и нанасяне на плесница по лицето, П.Ч - Соколова е причинила леки телесни повреди на малолетния С.К от гр. Р., изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 и чл. 128 НК, като телесните повреди са причинени на малолетно лице. Посочено е, че П.Ч – Соколова е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на 24.04.2019 г. делото е изпратено на Районна прокуратура – Дупница с мнение за предаване на лицето на съд за това.
При извършена справка с деловодството на Районна прокуратура – Дупница е установено, че на 10.10.2019 г. ДП № 859/2018 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.
Със следващо писмо № 386/2020 г. от 24.02.2020 г. административният ръководител – районен прокурор на ДРП е уведомил органа за следните обстоятелства:
На 25.02.2019 г. жалбоподателката П.Ч – Соколова е привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 859/2018 г. по описа на прокуратурата. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 130, ал. 1 НК.
На 23.05.2019 г. Районна прокуратура – Дупница е внесла в Районен съд – Дупница предложение обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 78а НК.
С протоколно определение № 443/18.09.2019 г., на основание чл. 377, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК, районният съд е прекратил съдебното производство по а. н. д. № 574/2019 г. и е върнал делото на районната прокуратура, като определението на съда е влязло в сила на 02.10.2019 година.
На 09.10.2019 г., на основание чл. 50 и чл. 81, ал. 3 НПК прокуратурата е изпратила уведомление до пострадалото лице, че деянието представлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, което на основание чл. 161, ал. 1 НК се преследва по тъжба на пострадалия. На основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство е спряно, като към момента на изготвяне на писмото не е изтекъл 6-месечният срок за подаване на тъжба по реда на чл. 81 НПК.
С придружително писмо рег. № 277р-2779/20.03.2020 г. директорът на ОД на МВР – Кюстендил е изпратил на директора на ГД „Национална полиция“ предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация на молителката, т. к. не е изтекъл 6-месечният срок за подаване на тъжба по реда на чл. 81 НПК.
С обжалваната заповед № 3286з-1568/04.05.2020 г. директорът на ГД “Национална полиция“ е отказал снемане на полицейска регистрация № 822/22.04.2019 г., извършена в РУ – Рила при ОД на МВР – Кюстендил, на П.Ч – Соколова поради отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Органът е обсъдил хронологично получените данни по преписката и е извел извод, че неприключилото наказателно производство не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР.
В хода на съдебното производство съдът е приложил по делото писмени доказателства за това, че пред Районен съд – Дупница е образувано н. ч. х. дело № 245/2020 г. по тъжба на пострадалото лице, чрез неговия законен представител, срещу жалбоподателката, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 130, ал. 1 НК, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съдът е приел, че полицейската регистрация на оспорващата е извършена основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР поради качеството й на обвиняема за извършено престъпление от общ характер във връзка с образуваното ДП № 125/2018 г. по описа на РУ – Рила. Посочил е, че законовите основания за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени в чл. 68, ал. 6, т. 1 – 5 ЗМВР и в случая не е налице нито едно от тях.
Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателката, че полицейската регистрация е извършена в нарушение на закона по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР. Посочил е, че полицейската регистрацията е извършена, т. к. оспорващата е имала качеството на обвиняемо лице по образувано наказателно производство от общ характер за умишлено престъпление. Образуваното наказателно производство срещу нея е прекратено от съда на основание чл. 25, ал. 5, т. 1 НПК и върнато на РП – Дупница поради установени данни, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Наказателното производство е спряно и не е изтекъл срокът по чл. 81 НПК, в който пострадалият може да подаде тъжба срещу обвиняемото лице. В заключение съдът е достигнал до извод, че регистрацията не е извършена в нарушение на закона, независимо, че изначално не са били налице процесуалните условия за образуване на наказателно производство от общ характер, т. к. престъплението, в което е обвинена жалбоподателката се преследва по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 161 НК, поради производния характер на регистрацията спрямо висящото производство от общ характер. Съдът е счел, че с исканото снемане на регистрацията не може да се извършва ревизия на законността на извършените от органа по разследване процесуални действия по образуваното досъдебно производство и привличане на лицето като обвиняемо. При тези съображения е постановил обжалвания резултат.
Решението е неправилно поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. От хипотезиса на правната норма е видно, че за осъществяване на фактическия състав е необходимо да са изпълнени две изисквания – 1. лицето да е привлечено като обвиняем с постановление за привличане като обвиняем по реда чл. 219 НПК и 2. престъплението, за което е привлечен като обвиняем е умишлено от общ характер.
От доказателствения материал по делото е видно (и не е спорно между страните), че жалбоподателката е привлечена като обвиняема с постановление за привличане като обвиняем от 25.02.2019 г. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 НК, т. е. налице е първото изискване по чл. 68, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 161 НК за лека телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Следователно не е изпълнено второто изискване по чл. 68, ал. 1 ЗМВР за извършване на полицейска регистрация на лицето – да е привлечено като обвиняем за извършено престъпление от общ характер. Неправилно съдът, като е установил това обстоятелство, е приел, че същото не налага извод за незаконосъобразност на извършената полицейска регистрация.
Съгласно чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато регистрацията е извършена в нарушение на закона. Преценката дали е налице основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация означава да се прецени дали са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР за извършване на полицейска регистрация на лицето. Без значение за правния спор по делото са обстоятелствата, свързани със следващите процесуални действия на органите на досъдебното производство по приключване на разследването и внасяне на делото в съда, последвалото връщане на прокуратурата и спиране на наказателното производство с оглед защита правата на пострадалото лице от престъпното деяние и образуването на наказателно дело от частен характер. В обсъжданата хипотеза по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР, релевантни са само обстоятелствата във връзка с изпълнение на елементите на фактическия състав по чл. 68, ал. 1 ЗМВР, посочени по-горе, при осъществяване на които полицейските органи разполагат с правомощието да извършат полицейска регистрация. В случая, както се посочи по-горе, жалбоподателката не е била привлечена като обвиняема за извършено умишлено престъпление от общ характер, а за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Поради това не е имало законово основание за извършената полицейска регистрация по чл. 68, ал. 1 ЗМВР, т. е. същата е извършена в нарушение на закона по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
При решаване на въпроса за изпълнение на условията за правомерност на полицейската регистрация съдът е бил длъжен да прецени осъществени ли са елементите на фактическия състав по чл. 68, ал. 1 ЗМВР, което е различно от съдебна проверка на законосъобразността на процесуалните действия на органите по разследване по образуваното досъдебно производство и привличане на лицето като обвиняемо, каквато съдът действително не е оправомощен да извършва в производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Като не е сторил това и е приел, че полицейската регистрация е извършена в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗМВР, поради което не е налице основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР за заличаването й, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени обжалваната заповед и преписката се върне на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от касаторката за присъждане на разноски за двете инстанции, ГД „Национални полиция“ следва да заплати на П.Ч – Соколова сумата 280лв. – 210 лв. разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса и 70лв. разноски за касационната инстанция за държавна такса.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 229/2020 г. на Административен съд – Кюстендил и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 3286з-1568/04.05.2020 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 822 от 22.04.2019 г. на П.Ч - Соколова, извършена в Районно управление – Рила към Областна дирекция на МВР – Кюстендил.
ВРЪЩА административната преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на П.Ч – Соколова сумата 280лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.