О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3811

гр. София, 25.07.2025 год.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 1047 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Г., против решение № 4732 от 05.09.2023 г. по гр. дело № 9117/2022 г. по описа на Софийски градски съд, II-Б състав, с което отменено решение № 20034657 от 09.05.2022 г. по гр. дело № 27813/2006 г. на СРС, II ГО, 178-ми състав, и вместо него е постановено друго, с което по предявен от нея против С. Я. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено извършено в полза на последната дарение от С. П. И., починал на 31.10.2006 г., на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по нотариален акт за дарение № 187 от 09.07.1993 г., с 9581.81/66000 идеални части, като е възстановена запазената й част от наследството на нейния баща С. П. И. в размер на 9581.81/66000 идеални части или в стойностно изражение със сумата от 9581.81 лева. Със същото решение е осъдена да заплати и разноските по производството пред въззивната инстанция.

Касаторът Р. С. Г. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и възстановяване на запазената й част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на допълнителните основания, регламентирани по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1. При определяне на размера на запазената част по реда на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН по иск на наследник с право на запазена част, следва ли в наследствената маса да се включат и имуществени права на наследодателя, които не са съществували към датата на откриване на наследството, а са присъдени на по-късен етап на ищеца с уважен конститутивен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, предявен след откриване на наследството от ищеца, в качеството му на правоприемник на наследодателя в отделно исково производство, като е намалено дарение, извършено от наследодател на наследодателя; 2. Когато ищецът по иск за възстановяване на запазена част в отделно исково производство, образувано след откриване на наследството на наследодателя, в качеството му на наследник по закон на наследодателя, е реализирал преобразуващо материално право по претенция за възстановяване на запазена част на наследодателя от наследството на трето за спора лице, присъдените с конститувния иск имуществени права следва ли да се включат в наследствената маса и решението по иска по чл. 30 ЗН в този случай има ли обратно действие – разпростира ли силата си на пресъдено нещо и за период преди предявяване и преди уважаване на предявения иск. Поддържа по тези два въпроса наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаването им в обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 1 от 02.06.2022 г. по гр. дело № 2230/2021 г. на ВКС, I г. о., решение № 120 от 28.01.2021 г. по гр. дело № 511/2020 г. на ВКС, II г. о., и решение № 50063 от 11.07.2023 г. по гр. дело № 3193/2022 г. на ВКС, II г. о., и 3. По какъв критерий и към кой момент следва нововъзникналото имуществено право на наследодателя по възстановена запазена част от наследството на наследодател на наследодателя да бъде оценено в пари за целите на настоящо производството по възстановяване на запазена част с оглед разпоредбата на чл. 31, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН – към датата на откриване на наследството, според цената по време на намаляването или към друга дата. Имущественото право на наследодателя по предходно уважения конститутивен иск, когато се отнася до намаление на дарение на недвижим имот, при изчисление на запазената част, следва ли да бъде оценено в пари към датата на намалението – чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН (към настоящия момент), или следва да се приеме паричния еквивалент на тази запазена част към друга дата. По тези въпроси поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа и очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради прилагане на чл. 91а ЗН по аналогия, която разглежда изрично предвидена в закона хипотеза, и извода за обратно действие на решението по уважен иск за възстановяване на запазена част, водещ до прилагане на закона в обратен смисъл.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. Я. Д. е подала отговор на касационната жалба, в който излага правни съображения за липсата на относими правни въпроси към решаващите изводи на въззивния съд и неоснователност на касационните основания, изложени в нея. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Р. Г. поради прекратяване на осиновяването й от втория съпруг на нейната майка с влязъл в сила съдебен акт е възстановена родствената връзка с баща й С. И. преди неговата смърт на 31.10.2006 г. и откриване на наследството му, който по време на втория си брак с Т. Н., сключен по представеното писмо от 16.07.2007 г. на СО на 05.09.1976 г., е придобил въз основа на договор за покупко-продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г. заедно със съпругата си в режим на съпружеска имуществена общност процесния апартамент № 35, находящ се в [населено място], [жк], бл. 32. Установено е от представения нотариален акт № 187 от 09.07.1993 г., че съпрузите са дарили притежавания от тях в съпружеска имуществена общност имот на ответника С. Д. – дъщеря на съпругата на наследодателя от предходен брак, като са запазили правото на безвъзмездно ползване на същия. Прието е, че с нотариален акт № 84 от 14.06.2002 г. съпругата Т. Н. е дарила на дъщеря си С. Д. и притежавания от нея отпреди брака й с наследодателя С. И. имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място], ж. к. Н.-I, като след смъртта й на 24.04.2006 г. според представеното писмо от 13.12.2007 г. на СО е оставила за наследници по закон своята дъщеря С. Д. и преживял съпруг С. И.. Последният според представените препис-извлечения от акт за смърт и удостоверение за наследници от 21.11.2006 г. е починал на 31.10.2006 г. и оставил за единствен наследник по закон дъщеря си Р. Г. (ищец и сега касатор), за която с решение от 25.01.2007 г. по гр. дело № 4755/2006 г. на СРС е допуснато приемане по опис на наследството на С. И..

Прието е за установено от представените решения на реституционния орган и удостоверения за наследници придобиването от наследодателя С. И. по наследяване от съпругата му Т. Н. на 1/2 идеална част от припадащите й се по наследство 1/4 идеална част от възстановените на наследниците на М. М. по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ земеделски и горски земи в землището на [населено място], общ. С., обл. В. Т., и 1/3 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. П.. Установено е въз основа на влязло в сила на 16.10.2013 г. решение по гр. дело № 11152/2010 г. на СГС, IV-Б състав, че по предявен от Р. Г., в качеството й на наследник по закон на С. И., против С. Д. иск по чл. 30 ЗН е намалено извършеното от наследодателя Т. Н. в полза на С. Д. дарствено разпореждане по НА № 84 от 14.06.2002 г. на апартамент № 15 в [населено място] до размера от 37931.62/58160 идеални части, необходими за възстановяване на накърнената запазената част С. И., починал на 31.10.2006 г., от наследството на съпругата му Т. Н., и постановено на основание чл. 36, ал. 2 ЗН задържане на имота от С. Д., осъдена да й заплати на основание чл. 36, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗН сумата 41922.40 лева, представляваща равностойност на намалението, заедно със законната лихва от влизане в сила на решението, която не е спорно между страните, че е заплатена.

При така установените по делото факти, въззивният съд е приел, че с прекратяване на осиновяването, което по арг. от чл. 67 СК (1985 г., отм.) има действие занапред и е настъпило приживе на наследодателя С. И., е възстановена връзката по произход и ищецът Р. Г. (сега касатор) има качеството на наследник с право на запазена част, правото на възстановяване на която е имуществено право и представлява призната от закона възможност на наследника с право на запазена част по арг. от чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН да иска намаляване на извършени от наследодателя в полза на други лица безвъзмездни разпореждания за допълване на неговата запазена част. След като е приел за неоснователни наведените от ответника С. Д. възражения за придобиване на процесния имот в режим на СИО с нейния съпруг, неучаствал по производството, поради придобиването му основание чл. 20, ал. 1 СК (1985 г., отм.) лично от нея по дарение, и за давностното му придобиване при придобиването на имота на друго основание (в случая дарение), което при осъществяването му представлява пречка за възстановяване на запазената част в натура, но не и за евентуално уважаване на иска по чл. 30 ЗН, въззивният съд е приел, че на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството на С. И. на ищеца Р. Г. като единствен и низходящ негов наследник по закон възлиза на 1/2, за определяне на размера на която и тази на разполагаемата част съгласно чл. 31 ЗН се образува наследствена маса чрез регламентираните в тази законова норма действия.

Прието е от въззивния съд, че във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса на наследодателя С. И. се включват вещните права върху недвижимите имоти, придобити от него в качеството му на наследник на Т. Н. от притежаваните от нея по наследяване части от собствеността на възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на М. М. и Г. П. земеделски и горски земи, общата парична равностойност на които по приетите от първоинстанционния съд експертни заключения възлиза на 4913.95 лева. В наследствената маса на наследодателя С. И. е прието, че следва да се включи като имуществен актив и присъдената с влязлото в сила решение по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН на ищеца Р. Г., като наследник на наследодателя й С. И., парична сума от 41922.40 лева, представляваща паричната равностойност за възстановяване на накърнената запазена част на наследодателя й С. И. от наследството на неговата съпруга Т. Н., като факт, който съдът следва да съобрази, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), като настъпил в хода на процеса от значение за спорното право. За обосноваване на този извод въззивният съд е изложил мотиви за имуществения характер на правото по чл. 30 ЗН и упражняването му в случая в паралелно протеклото производство от ищеца Р. Г., в качеството й на единствен наследник на С. И., като лице, чиято запазена част от наследството на неговата съпруга Т. Н. е накърнена с извършено в полза на дъщеря й С. Д. дарствено разпореждане по НА № 84 от 14.06. 2002 г. и възстановена с присъждане на посочената парична равностойност на основание чл. 36 ЗН. Посочено е, че целта на тази норма при уважаване на иск по чл. 30 ЗН е отношенията по повод имота, предмет на дарението или завета, да се уредят с най-малко разместване на блага, при зачитане на интересите както на заветниците и надарените, така и на наследниците, които са упражнили правото си на възстановяване на запазената част, респ. да се предотврати възникването на съсобственост и възможността имотът да бъде изнесен на публична продан. Тази норма е и приложена в случая за възстановяване на запазената част на С. И. от наследството на съпругата му Т. Н. по предявения от Р. Г., като негов единствен наследник по закон, и има за последица възникване на имуществен актив в патримониума на наследника със запазена част С. И., равняващ се на присъдената с влязлото в сила решение сума. Изводът за включването му като имуществен актив в наследствената маса при прилагането на чл. 36, ал. 2 ЗН въззивният съд е изложил, че не се променя от упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не лично от С. И., а от неговия наследник по закон Р. Г., при незачитане на волята му приживе да не атакува дарственото разпореждане на своята съпруга, тъй като този имуществен актив е резултат именно от упражненото право на наследодателя С. И., което при личното му упражняване или приемство в хода на процеса би се включил в наследствената му маса, и поради предвидената в ЗН възможност удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството да бъде осъществено с връщане на имота в наследствената маса на Т. Н., част от който наследодателят С. И. би получил като неин наследник по закон. Изложено е, че този извод следва и от принципната правна последица при уважаване на иск по чл. 30 ЗН това, с което е надвишена разполагаемата част при извършеното безвъзмездно разпореждане, да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците и така упражнилият правото си на възстановяване на запазена част наследник да реализира актив, какъвто в настоящия случай е реализиран и при това именно във връзка със субективното право на С. И., а и невключването му в наследствената маса на титуляра на правото, но получаването му директно от наследника по закон, упражнил правото му, би създало предпоставки за увреждане на евентуални други негови наследници или пък получаване от съответния наследник на имуществено право, надхвърлящо запазената му част от наследството. Посочено е също, че и определянето на конкретното имуществено право след датата на смъртта на С. И. наподобява на хипотезата на чл. 91а ЗН, което като установено с влязло в сила съдебно решение следва да се включи в наследствената маса на правоимащия го изначален титуляр.

Прието е от въззивния съд, че с придобитите по наследство от съпругата му Т. Н. вещни права върху имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чиято общо парична равностойност възлиза на 4913.95 лева, и присъдената в производството по гр. дело № 11152/2010 г. на СГС парична равностойност на накърнената запазена част на С. И. от наследството на съпругата му Т. Н. - в размер на 41922.40 лева, се изчерпват притежаваните от ищеца Р. Г. имуществени права, като тяхна стойност възлиза общо на сумата 46836.35 лева, на която възлиза и чистият актив от наследството на С. И., при липса на твърдени, а и установени задължения на наследството и увеличения по чл. 12, ал. 2 ЗН. Към тази сума е добавена паричната равностойност на притежаваната от наследодателя С. И. Ѕ идеална част от апартамент № 35 по процесното дарствено разпореждане по НА № 187 от 09.07.1993 г., поради извършването му от двамата съпрузи в полза на ответника С. Д. и неатакуване от наследника със запазена част С. И. на извършеното от неговата съпруга дарственото разпореждане, която равностойност е прието за установено, че към момента на откриване на наследството (31.10.2006 г.) по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза възлиза на 66000 лева или наследствената маса към датата на смъртта на наследодателя на С. И. възлиза на 112836.35 лева. Посочено е, че размерът на запазената част на ищеца Р. Г., като единствен наследник по закон на С. И., възлиза на 56418.16 лева и в нейна полза е останало цялото имущество на баща й, освен дареното на ответника С. Д., възлизащо общо на сумата 46836.35 лева, след приспадане на която от стойността на запазената част се получава сумата 9581.81 лева, с която е накърнена запазената й част от наследството на С. И. и така е прието, че дарението на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН следва да бъде намалено чрез съотношението на накърнената запазена част 9581.81 лева спрямо стойността на дареното от наследодателя С. И. имущество (Ѕ идеална част от дарения имот) към момента на откриване на наследството - 66000 лева, т. е. с 9581.81/66000 идеални части, необходими за допълване на накърнената й запазена част.

При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационното обжалване на въззивното решение се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателните решения и постановления; практиката на ВКС; актовете на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен въпрос да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Формулираните в изложението към касационната жалба въпроси (първи и втори въпроси), свързани с включване в наследствената маса по чл. 31 ЗН на имуществено право, което не е съществувало към датата на откриване на наследството, и за възможното обратно действие на решението с уважен иск по чл. 30 ЗН, с който същото е присъдено, съдържат възпроизвеждане на твърденията на касатора и част от установените по делото факти и то според поддържаната от него защитна теза в процеса. Изложените твърдения и факти, от които касаторът извежда съответен правен извод под формата на въпроси, обаче сами по себе си не могат да обосноват извод за обуславящото им значение за решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора, респ. за осъществяването с тях на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съображенията, поради които въззивният съд е включил паричната сума, представляваща паричната равностойност на запазена част на наследодателя С. И. като наследник със запазена част на съпругата му Т. Н., правото на възстановяване на което е реализирано с влязлото в сила решение, са имуществения характер на съществуващото право на възстановяване на запазена част, който предпоставя и възможността за упражняването му от наследниците на лицето (наследника) с право на запазена част – в случая на наследодателя С. И. за правото му на запазена част от наследството на неговата съпруга, и определянето му на оценима стойност в пари с неговото реализиране въз основа на влязлото в сила решение, като настъпил факт през време на висящността на производството при уреждане на въпроса за запазената част от наследството на наследодателя между страните по иска по иска по чл. 30 ЗН от значение за спорното право (правото на запазена част), който съдът следва да съобрази, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), понастоящем чл. 235, ал. 3 ГПК. Включването му е обосновано и с целта на правото на възстановяване на запазената част наследникът да получи част от имуществен актив, съответстващ на накърнението на запазената част, еднаквото прилагане на закона, без значение дали то е упражнено лично от наследника със запазена част или от неговия наследник, упражнил правото му, и начина на нейното възстановяване.

Така изложените от въззивния съд съображения, обусловили изхода по предмета на спора, не са изведени при формулираните от касатора правни въпроси, а и същите при извършената преценка дали това, което наследникът получава от наличното имущество на наследодателя, е достатъчно да покрие запазената му част или тя е накърнена с извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане, е в съответствие с приетото в практиката и доктрината за характера и съдържанието на правото на възстановяване на запазената част, формирането на наследствената маса по чл. 31 ЗН, алгоритъмът в който е значим за определяне на размера на разполагаемата и на запазената част от наследството, но не и за начина на удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството, от който в случая съществуващото към момента на откриване на наследството имуществено право по чл. 30, ал. 1 ЗН на наследодателя е определено като конкретна парична равностойност на запазената част, и начина на възстановяване на накърнената запазена част от наследството по правилата на разпоредбите на чл. 32 –чл. 36 ЗН, който може да бъде различен. Според приетото правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част, и може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена (ППВС 7-73). Именно поради имуществения характер на правото на възстановяване на запазената част от наследството по чл. 30, ал. 1 ЗН на наследника с право на запазена част, т. е. като парично оценимо право, то е част от наследството на наследодателя (който е и наследник със запазена част), начинът на удовлетворяване на искането за възстановяване на която (т. е. реализирането му) има за принципна последица загубване от облагодетелстваното лице по определен от закона ред на придобитите от наследодателя с безвъзмездното му разпореждане права изцяло или отчасти, доколкото е необходимо за попълване на запазената част, и придобиване на загубеното от наследника. Преценката за начина на възстановяване на запазена част, накърнена чрез безвъзмездно разпореждане на наследодателя, по правилата на разпоредбите на чл. 32 – чл. 36 ЗН, чийто общ принцип е получаване в натура на запазената част от наследството, съответно - задържане в натура на разполагаемата част, доколкото това е възможно, се извършва конкретно по всяко дело с оглед установената в производството наследствена маса по чл. 31 ЗН, след образуването на която се определя размерът на разполагаемата и на запазената част от наследството и може да бъде направен извод дали с извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане запазената част на ищеца е накърнена или не (решение № 209 от 29.04.2010 г. по гр. дело № 1048/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 5871/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 61 от 14.06.2019 г. по гр. дело № 2439/2018 г. на ВКС, II г. о.). Определянето на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистият актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване по правилата на чл. 32 - чл. 36 ЗН. Така предвиденият в чл. 31 ЗН алгоритъм е само с оглед преценката за накърнението на запазената част, но не и относно начина на нейното възстановяване, който може да бъде различен. Затова в настоящия случай поради реализиране на съществувалото при откриване на наследството на наследодателя С. И. имуществено право на възстановяване на запазената част от наследството на неговата съпруга като конкретна парична равностойност на запазената част, при прилагането на правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН, в хода на уреждане на въпроса за запазената част от неговото наследство, същото е включено в наследството на наследодателя С. И. като част от масата по чл. 31 ЗН.

Не е налице и несъответствие на обжалваното въззивно решение с посочената в изложението практика на ВКС, която е неотносима към конкретния правен спор, доколкото в нея се разглежда обвързващото действие на силата на пресъдено нещо и преобразуващо действие на решението по уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Настоящата хипотеза е различна. Даденото в нея разрешение с решението не е свързано с важимостта във времето на правните последици на влязлото в сила решение, част от които е силата на пресъдено нещо, от която се ползва всяко решение независимо от вида на иска и изхода на делото. Същото разглежда реализираното въз основа на влязлото в сила решение съществуващо към момента на откриване на наследството имуществено право на възстановяване на запазената част на наследодателя с придаването му на конкретна оценима стойност в пари (парична равностойност на накърнената запазена част) по време на висящността на процеса за разрешаване на спора между страните със запазената част от наследството на наследодателя и вземането му предвид като факт по чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), респ. по чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпил в хода на процеса, значим при разрешаване на спора със запазената част. Зачитането му от съда като такъв факт е в съответствие и с целта на правото на възстановяване на запазена част наследникът да получи съответна на нея част от имуществения актив на наследодателя, респ. обем от права според начина, по който се извършва възстановяването на запазената част от наследството, и невъзможността при незачитането на същия да бъдат преуредени отношенията между страните по иска за запазената част въз основа на него като нововъзникнало обстоятелство съгласно чл. 255 ГПК (отм.), респ. чл. 439 ГПК.

Изложеното обосновава извод, че по тези въпроси не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (трети въпрос) за критерия и начина на определяне на паричната равностойност на вече реализираното право на възстановяване на запазената част при разрешаване на спора със запазената част от наследството на наследодателя, чието право е реализирано. Тези формулирани по различен начин, но идентични въпроси, не са поставяни от страните в поддържаните от тях позиции относно спорното право, респ. не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, предвид приетото за установено от него въз основа на влязлото в сила решение по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което по тях не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно тълкувателните разрешения на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не се обоснована по тях и нито една формите на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Извън посочването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице и твърдения за липса на практика на касационната инстанция и за обосноваване наличието на останалите елементи на третата форма на основанието – непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Отсъствието на надлежно обосноваване е също достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване.

Липсва и посоченото от касатора основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност на решението е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличие на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН и СК, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК (отм.) и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Позоваването на аналогия с хипотезата на чл. 91а ЗН не е обуславящо за изхода по конкретното дело, а и извод за обратно действие на решението по чл. 30, ал. 1 ЗН не е извеждан от съда при формиране на решаващата му воля по предмета на спора, поради което от мотивите на решението не може да се изведе твърдяното от касатора прилагане на закона в обратния му смисъл като квалифицирана форма на неправилност. Изводите, до които е достигнал съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно до-пускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Решението е постановено и по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането й.

В заключение касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този резултат право на разноски има ответникът, на който на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 2500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4732 от 05.09.2023 г. по гр. дело № 9117/2022 г. на Софийски градски съд, II-Б състав.

ОСЪЖДА Р. С. Г. да заплати на С. Я. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2500 лева, представляваща разноски по производството пред касационната инстанция

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.