Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С.К и Б.Б, и двамата от [населено място], община Р., представлявани от адв. Б.М срещу решение № 389 от 18.12.2020г., постановено по адм. д. № 59/2020г. по описа на Административен съд – Смолян.

Касаторите твърдят недопустимост на съдебното решение поради некомпетентност на административния съд – от една страна, а евентуално -неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде обезсилено или, евентуално, отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват, не се представляват и не депозират писмени бележки по същество.

Ответникът, Община – Рудозем, редовно призован, се представлява от адв.. А, който оспорва касационната жалба, поддържа депозирания по делото отговор на жалбата, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил изцяло предявения от касаторите иск срещу община - Рудозем за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в общ размер от 8000 лв главница, ведно със законните последици, за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, настъпили в резултат на незаконосъобразното бездействие на органите на местна власт и самоуправление да им осигурят достъпна и благоприятна жизнена среда чрез изграждането на улица или временен път до къщата, в която живеят, находяща се в УПИ ІІ -405 в кв.72, [населено място], община Р., които вреди са търпени в период от пет години преди завеждане на исковата молба до датата на предявяването й.

За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е заключил, че липсва първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не е налице твърдяното от ищците незаконосъобразно бездействие, от което се претендират вредите. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, до имота на ищците има по-скоро пешеходен път, с голяма денивелация, с изградени в част от него стъпала, който път безспорно не осигурява транспортен достъп до имота на ищците. Този път е изграден съгласно предвижданията на първия ПУП на селото от 1963г. С последващия одобрен ПУП от 1992г. не са внасяни промени по отношение уличната регулация за кв.72, където е ситуиран имотът на ищците.

При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че не е налице фактическо бездействие за органите на местно самоуправление и местна администрация да изпълнят действие, пряко произтичащо от конкретна правна норма. Нито една от цитираните от ищците законови разпоредби – тези на чл.32 от ЗИХУ отм. , на чл.61, ал.1 от ЗХУ / в сила от 01.01.2019г./, на чл.169 от ЗУТ и на Наредба № 4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително на хората с увреждания - не съдържат пряко задължение за общинските органи да извършат фактически действия по изграждане на нова улица, без това да е опосредено от административни процедури, изискващи волеизявления, съставляващи административни актове.

По горните съображения и поради липсата на установено по делото незаконосъобразно фактическо бездействие, от което да се претендират вредите, административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло като неоснователна.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС-Смолян за липса на първата от кумулативно предвидените по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община –Рудозем за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не е налице твърдяното от ищците незаконосъобразно фактическо бездействие, от което се претендират вредите. Настоящата касационна инстанция споделя в този смисъл развитите от административния съд правни доводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

В допълнение само следва да бъде отбелязано, че, доколкото на място все пак е изградена пешеходна улица, същата съответства изцяло на предвижданията на ПУП от 1963 г., а последния ПУП на [населено място] от 1992г. не съдържа предвиждания за изменения на уличната регулация в кв.72, за да се пригоди улицата към съвременните изисквания за осигуряване на транспортен подход до имота на ищците, е необходимо да се предприеме съответната процедура за изменение на ПУП, подробно регламентирана в ЗУТ.

Не на последно място следва се посочи, че, видно от скицата - неразделна част от заключението на вещото лице, до УПИ ІІ -405 в кв.72 по плана на [населено място] е предвиден достъп в югоизточната част на имота към [улица].

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, такива не се дължат, предвид обстоятелството, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие с адв.. А само е уговорено дължимо възнаграждение в размер на 500 лв, но няма данни същото да е реално заплатено преди приключване на устните състезания по делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 18.12.2020г., постановено по адм. д. № 59/2020г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението е окончателно.