Образувано е по искане на „Тика“ ЕООД, представено от адв. С.М, за отмяна на влезлите в сила решение № 14252/17.11.2020 г. по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 1921/11.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2019 г. и на решение № 2410/22.02.2021 г. по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г. Молителят обосновава отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Според него в производството пред касационния тричленен съдебен състав не му е гарантирано ефективното упражняване на правото на защита. Интерпретира съдържанието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК извън пределите на осигуряване на възможност за физическо участие на страната в съдебното производство. Доводите му са, че при постановяване на първото по време решение са нарушени разпоредбите на чл. 131 АПК във вр. с чл. 218, ал. 1 АПК във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като само формално е проведено двуинстанционно съдебно производство, а всъщност касационният съдебен състав не е обсъдил в решението доводите за неправилност на първоинстанционното решение и така не е упражнил касационен контрол. Мотивите на решение № 14252/17.11.2020 г. представлявали в потвърдителната част възпроизвеждане на части от първоинстанционното решение; липсвало обсъждане на доводите от касационната жалба; не били обсъдени в цялост събраните доказателства; изводите на съда противоречали на формалната и правната логика. Молителят сочи части от решението, които според него са проявление на обосноваваното основание за отмяна. За второто решение, като основание за отмяна се навежда отказът на съда да изправи несъответствието между формираната и обективираната в първото решение воля. Молителят настоява, че от мотивите на решението следва различен от разпоредения с диспозитива му резултат от обжалването на първоинстанционното решение, а съответно и за решаването на спора за законосъобразността на оспорения пред първостепенния съд ревизионен акт. Иска отмяна на атакуваните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав на ВАС.
Насрещната страна по искането за отмяна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив не изразява становище.
Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решения № 14252/17.11.2020 г. и № 2410/22.02.2021 г., постановени по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г. С първото е отменено решение № 1921/11.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2019 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тика“ ЕООД, гр. П. против ревизионен акт (РА) № Р-16001618003370-091-001/02.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.04.2015 г. до 28.02.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. за сумата от 12039,33 лв. ведно с прилежащите лихви в размерна 3901,47 лв., както и за допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за разликата над 10 390,28 лв. до 11124,06 лв. и за лихви за разликата над 2906,66 лв. до 3112,20 лв.; за 2016 г. за разликата над 4709,36 лв. до 6724,69 лв. и лихви за разликата над 879,08 лв. до 1199,33 лв.; за 2017 г. за разликата над 4872,18 лв. до 7439,40 лв. и лихви за разликата над 374,89 лв. до 572,47 лв., както и в частта на присъдените разноски и вместо него е постановена отмяна на тази част от РА. Решението в останалата му част е оставено в сила.
Решеният спор по същество от касационната съдебна инстанция е за съществуването на установените с РА публични задължения в привръзка с извършена от органите по приходите корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице резултати по ЗДДС в отделни данъчни периоди на 2013, 2015, 2016 и 2017 г. заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от различни доставчици и преобразуване с отчетени разходи по тези фактури на декларирания счетоводен финансов резултат при формиране на данъчната основа за облагане с корпоративен данък.
Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените публични задължения в корелация с корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в данъчен период м. 06.2013 г.; допълнителното начисляване на ДДС на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС в д. п.м. 12.2017 г. и увеличаване на СФР за 2015, 2016 и 2017 г. с отчетени данъчни амортизации.
С решение № 2410/22.02.2021 г. по адм. д. № 722/2020 г. е отхвърлено искането на „Тика“ ЕООД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14252/17.11.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 722/2020 г. Съдът е приел, че посочените в искането суми по изброените от молителя фактури за 2013г. и 2017 г. са включени в направените от него изчисления както в мотивите така и в диспозитива на решението. Молбата е неоснователна.
Не всички хипотези на засягане на правото на защита на страна в процеса са основание за отмяна на влязлото в сила решение, а само изчерпателно изброените в чл. 239, т. 5 АПК.
Молителят не твърди да не е бил надлежно представляван, както и да са съществували пречки за лично явяване /в случая на законен представител/ или на повереника.
„Тика“ ЕООД не е било лишено от възможността да участва в делото в резултат на нарушаване на процесуалните правила. Участието в делото следва да се разбира като извършване на процесуални действия на страната в упражняване на нейни процесуални права. Пропускът на съда да отговори на доводите на касатора не изключва, а предполата това процесуално действие за обективиране на изводи относно факти или субективни права да е извършено. Ако съдът в касационното производство е допуснал такова опущение, както и ако познавателната му дейност е била ограничена до интерпретация на първоинстанционното решение и не е изправил грешки в извършена от първостепенния съд преценка на доказателствените средства или сам е допуснал грешки при формиране на фактическите си изводи, то такива пороци на съдебния акт не са основания за отмяна в извънинстанционния контрол, а представляват касационни основания за неправилност, чието инвокиране е неотносимо към производството по раздел І от гл. ХІV на АПК.
Неотносимо към основанието по чл. 239, т. 5 АПК е твърдяното от молителя противоречие между мотивите и диспозитива на № 14252/17.11.2020 г. по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г., което не е изправено по реда на чл. 175 АПК с решение № 2410/22.02.2021 г. по адм. д. № 722/2020 г. на ВАС и това да обуславя отмяна на решението, постановено в производство за поправка на ЯФГ.
Сочените от молителя засягания на правото му на защита /като това за ефективна защита по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС/ представляват основания за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК само ако са установени с решение на Европейския съд за защита на правата на човека за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „Тика“ ЕООД за отмяна на влезлите в сила решение № 14252/17.11.2020 г. по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 1921/11.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2019 г. и на решение № 2410/22.02.2021 г. по адм. д. № 722 на Върховния административен съд по описа за 2020 г. Решението не може да се обжалва.