гр. София, 14 декември 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

Т. СТАМБОЛОВА

при секретаря Н. Цекова........………………......……………………в присъствието на

прокурора М. Велинова.......…..…………………………......изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА ……………...................наказателно дело № 2511 по описа за 2011 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е било образувано по искане на осъдения К. К. Х. за възобновяване на ЧНД № 887/2010 г. по описа на Търговищкия районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 630/15.12.2010 г. за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, вр. 25, вр. чл. 23 от НК.

В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и от упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в проведеното в негово отсъствие производство по ЧНД № 887/2010 г. Твърди се, че нито той, нито защитника му са били уведомени и призовавани, като се претендира отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Търговищкия районен съд.

Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като в случая макар да се касае до определяне на общо наказание по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НК, то това е част от съдържанието на осъждането с оглед конкретния обем наказателна отговорност на осъдения Х.....