№ 111

С. 13.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3952 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 848от 26.04.2016г. по в. гр. д. № 791/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8932 от 28.12.2015г. по гр. д.№ 5594/2015г. на Софийски градски съд за присъждане в полза на А. Р. К. сумата от 10 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 51 742.22лв., имуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по прокурорска преписка № 4-768/2012г. на СГП за извършено престъпление по чл.282 ал.1, във вр. с чл.283 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2015г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска за имуществените вреди до пълния му размер и са присъдени разноски.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ и че съдилищата разрешават противоречиво въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице с оглед приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В случая счита, че съдът не е обсъдил всички релевантни обстоятелства и по-специално...