Образувано е по касационна жалба на „Агро-Снаб” ЕООД гр. Р., подадена чрез адв. К. Д. в качеството му на пълномощник на управителя на дружеството Д. Д., срещу Решение № 2337/11.11.2010г., постановено по адм. дело № 1565/2010г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. В., с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ №180901162/22.02.2010г. на орган по приходите при ТД НАП Варна, в частта, потвърдена с решение №273/29.04.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП.
Касаторът излага доводи, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Искането е за отмяна на решението на АС – Варна. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директорът на Дирекция „ ОУИ” гр. В. при ЦУ на НАП - не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред АС Варна е ревизионен акт №180901162/22.02.2010г. на орган по приходите при ТД НАП Варна, в частта, потвърдена с решение №273/29.04.2010г. на Директора на Дирекция „ОУИ” Варна, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС отм. за данъчни периоди м.01.2006г. в размер на 1737,51лв. и лихва – 954,17лв., м.02.2006г. – 1369,71лв. и лихва – 739,13лв. и м.03.2006г. за 2083,12лв. и лихва – 1101,91лв.
Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е установил е пълно следната фактическа обстановка:
Ревизираното лице е подало справки-декларации за м.01,02 и 03.2006г., в които е посочило ДДС за внасяне в размер съответно 1737,51лв., 1369,71лв. и 2091,74лв. Така посочените задължения за ДДС съответстват на дължимия. ДДС за трите данъчни периода не е внесен от дружеството, за което е издаден процесния РА. Съгласно заключение на приета ССчЕ за предходни периоди – м.10,11 и 12.2005г. лицето в СД е декларирало ДДС за възстановяване и приспадане в размери съответно 1730,46лв., 5,58лв. и 3465,46лв. С акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ №1021628/10.08.2010г., влязъл в сила на 24.08.2010г., деклариран от дружеството ДДС за възстановяване за д. п. м.04-06.2010г. е прихванат със задълженията на същото дружество по процесния РА, заедно с допълнително начислена лихва за забава.
Касационният съд възприема установеното от АС Варна, намира, че на са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото.
Спорно по делото пред АС Варна е било допуснато ли е процесуално нарушение в хода на ревизионното производство, което да е категорията на съществените такива, налице ли е материална незаконосъобразност на обжалвания РА предвид това, че не е взето предвид, че определените с него задължения са внесени поради извършено прихващане и оттам налице ли е такова прихващане. Тези въпроси са останали спорни и са предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:
Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на РА, изразяващо се в липса на мотиви. Такива се съдържат в ревизионния доклад, послужил за издаване на РА и са доразвити в потвърждаващото решение на директора на дирекция „ОУИ” Варна.
Несъстоятелна е тезата на касатора, че определените му задължения по ЗДДС отм. - за внасяне на начислен ДДС, невнесен в сроковете по чл.74 ЗДДС отм. , не съществуват към момента на издаване на РА, поради погасяване чрез извършено прихващане с дължим ДДС за възстановяване за предходни данъчни периоди. Прихващането като способ за погасяване на данъчни задължения се извършва по специален ред и процедура, уредени в ДОПК – гл. шестнадесета, която започва служебно или по искане на лицето и приключва с нарочен акт – акт за възстановяване или прихващане. В процесния случай няма данни за проведена такава процедура или издаден нарочен акт, обратното – налице е удостоверяване съгласно писмо на директора на ТД на НАП, офис Русе, че такава процедура не е провеждана преди издаване на РА по отношение на ДДС за данъчни периоди м.10.2005-м.03.2006г. Следва да се отбележи, че прихващането като правен способ за погасяване на данъчни задължения е различно от компенсацията в облигационното право. В неговия фактически състав се включва още един задължителен юридически факт - това е актът на данъчния орган. Съгласно приложимите императивни правни норми е изключена възможността за самостоятелно прихващане на данъчни задължения от самите данъчни субекти.
Определените с РА задължения за ДДС и лихви са прихванат едва с АПВ №1021628/10.08.2010г. този акт е издаден след издаване на РА, поради което не се отразява на законосъобразността на последния. Несъстоятелна е тезата на касатора, че е недопустимо прихващане с обжалван ревизионен акт, тъй като няма данни изпълнението на РА да е спряно, поради което и на основание чл. 153 и чл.157 ДОПК – РА е подлежащ на изпълнение на акт, независимо от неговото обжалване по административен или съдебен ред.
Решаващият съд в този смисъл като е взел предвид наличната фактическа обстановка е направил съответните правилни правни изводи. Не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото разноски не се дължат в полза на касатора, нито в полза на ответника по касация, за който няма данни да е направил такива. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, пр.1-во АПК
, Върховният административен съд в състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №2337/11.11.2010г., постановено по адм. дело №1565/2010г. по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ С. П.
С.П.