Производството е по реда на чл. 33-40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО)-район “Панчарево”, срещу решение от 30.08.2005 г., постановено по адм. д. № 2297 и присъединеното към него адм. д. № 2722 и двете от 2002 г. по описа на СГС, III “Е” отделение на административна колегия. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-46-448 от 9.05.2003 г., издадена от касатора.

Срещу същото решение е подадена и втора касационна жалба от адвокат-пълномощника на Н. Д. Д., Д. Н. Д. и В. Н. Д., всичките от с. Л., които са били конституирани като заинтересувани страни.

В касационните жалби се прави оплакване за допуснати нарушения на съществени процесуални правила, за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, приложим в това производство според препращащата норма на чл. 11 ЗВАС.

По подробно изложени съображения се моли съда, решението да бъде отменено.

От адвокат-пълномощника на ответниците по касационната жалба е постъпило писмено становище, в което се твърди, че решението е законосъобразно, като краен резултат и по подробно изложени съображения се моли съда, то да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Навежда довод, че при изписването на датата на издаването на заповедта, предмет на жалбата, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка. Счита освен това, че решението е неправилно, поради това, че предоставяното право на ползване върху земеделска земя по актове на Министерския съвет се наследява.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете жалби, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС за процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, според чл. 39 ЗВАС, счита за основателни, по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, съставът...