Образувано е по касационна жалба на Н. С. А., регистрирана като ЕТ с фирма "Н. А. - Н. А." чрез нейния пълномощник, срещу решение № 7755/09.12.2013 г. по адм. д. № 3154/2013 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - главният архитект на община С., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката за прогласяване нищожността на заповед № РД-09-50-352/25.05.2004 г. на главния архитект на община С., с която на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и връзка с ал. 2 ЗУТ е одобрил изменение на план за застрояване на УПИ VІІІ-за КОО и ІХ-за КОО , кв. 233, м. "Момкова махала" съгласно приложения проект и изменение на плана за регулация на м. "Момкова махала", кв. 233, като от двете УПИ-та се създават нови УПИ VІІІ-за КОО и ІХ-за КОО по приложения проект. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсата на съгласие на жалбоподателката, респективно липсата на предварителен договор за прехвърляне на собствеността чрез промяна границата на двата урегулирани имота обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, но не и нищожност. Решението е материално незаконосъобразно:

Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая съдът не е конституирал всички задължителни страни по делото, а именно собствениците на УПИ- VІІІ-за КОО. За конституирането на страните съдът следи и служебно.

От представените доказателства се установява, че производството по издаване на обжалваната заповед е започнало по повод заявление за допуснане на устройствена процедура, направено от Кети и Д. Д. като собственици на УПИ VІІІ-за КООс вх. № ГР-94-К-73/19.09.2003 г. до главния архитект на Столична община.

С възражение вх. № 94-11-10/29.01.2004 г. касаторката е изразила несъгласие с претендираното изменение поради липса на представен предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. С обжалваното изменение на ПУП са променени границите на засегнатите имоти, в това число границата на собствения на жалбоподателката УПИ ІХ-за КОО, без нейно съгласие. Като правно основание в обжалваната заповед не е посочено адекватното такова - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, а чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Това правно основание не може да предизвика правната последица промяна на собственост чрез регулация без съгласието на собственик и без спазване задължителните изисквания на чл. 15 ЗУТ. В този смисъл съдът обаче не е проявил активност и не е изследвал каква част от урегулирания имот на жалбоподателката е неправомерно е отнет, а е приел, че се касае за промяна местоположението на северната регулация на УПИ ІХ-за КОО. Поради това решението е необосновано. За установяване на този факт-наличие или не на отнемане на собственост, както и каква част, не са ангажирани доказателства, за да се приеме необходимостта от съгласие и нотариално заверен договор. Ако е налице отнемане на собственост без съгласие, то това би означавало допуснато с обжалваната заповед пряко отчуждително действие чрез регулация, което е недопустимо при действието на ЗУТ. Това би сочело на целени противоправни последици и несъответствие на оспорения акт с целта на закона, което обуславя изключително висока степен на допуснат порок. Ако се отнема собственост без обезщетяване или без съгласие, в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, то това би означавало нарушение на норми с императивен /задължителен характер/, които касаят валидността на акта. Касационната инстанция обаче не може да направи преценка за това, тъй като няма установени безспорни фактически констатации от първостепенния съд, а касационната инстанция не може да установява за пръв път факти. Съдът не е изследвал и въпроса за фактическите основания, наложили последващо урегулиране на вече урегулирани имоти, което е допустимо само в определени от закона случаи и условия. В тази връзка няма изследване каква промяна /изменение/ на плана за застрояване се извършва с атакувания акт и при какви фактически мотиви. В случая застрояване не може да се извършва /чл. 15, ал. 7 ЗУТ/, без представяне на окончателен договор за прехвърляне на собственост. Ако изменението на регулацията и плана на застрояване е предприето по искането на собствениците на съседния имот с цел по-благоприятното му застрояване, недопустимо по действащия застроителен и регулационен план, то това би значело надхвърляне от административния орган на законови компетенции и превратно упражняване на власт.

Предвид изложеното, като не е конституирал задължителни страни, не е изследвал фактическите мотиви за издаване на оспорения акт, не е установил осъществени ли са фактите, за да се предизвика последицата промяна на граници и собственост /в случая при данни за неправомерното й отнемане/, както и съответно ли е посоченето правно основание, съдът е постановил необосновано решение и в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7755/09.12.2013 г. по адм. д. № 3154/2013 г. на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.