Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. от гр. С. против решение № 695 от 11.12.2009г., постановено от Административен съд - Плевен, трети състав, по адм. д. № 586/2009г. С жалбата, в съдебно заседание чрез пълномощник М. Д. - съпруга и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя лицето И. П. не фигурира в списък по ПМС № 1/1981г. и не е ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че в процесния имот няма построена сграда, а ламаринена барака и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да обяви претендираната нищожност на оспорената заповед.

Ответникът - кметът на община П. не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованите страни - И. П. П., А. И. К., Р. В.а Т. А. и Р. Д. Й. също не заявяват мнение по касационната жалба.

Представителят на Върховна администартивна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото

съгласно §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по §4а и 4б имат гражданите, на които е предоставено право на ползване и по 12 ПМС от 1971 г. Правилно и законосъобразно, с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че са налице както фактическите, така и правното основание на §4а от ЗСПЗЗ.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение

№ 695 от 11.12.2009г. е отхвърлена жалбата на П. И. Д. от гр. С. в качеството му на наследник на Р. Ц. Т. с искане за обявяване на нищожност на заповед № РД - 15 - 7509/10.11.1998г. на кмета...