Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г. Арнаудов – изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП и от „ДЖЕМИ ФИЛ” ООД – със седалище и адрес на управление дейността гр. С., ул. „Б”ООД е представило доказателства по опис - процесните фактури, свидетелство за регистрация на фискално устройство, 2 бр. трудови договори, 4 бр. граждански договори, договор за наем на МПС, дневници за продажби и за покупки, хронологии на сметка 4532, оборотна ведомост. Доказателствата не са ценени от горестоящия административен орган, с аргумента че не става ясно кой ги е съставил и заверил. Представителят на дружеството е декларирал, че стоките представляват фасониран дървен материал, поради което не е налице удостоверение за износ от МЗГ. Представени са приемо – предавателни протоколи за материали, чиито дати и количество съвпадат с тези от фактурите. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС отм. поради нереалност на доставките и неначисляване на данъка. Административният съд обаче правилно е приел по делото, че представените от доставчика писмени доказателства е следвало да бъдат обсъдени и взети предвид, тъй като те са надлежно заверени и относими към спора по делото. Освен това, по делото е изслушано заключение по ССчЕ, като вещото лице е констатирало редовно водене на счетоводството от доставчика за процесните периоди. Заключението не е оспорено и в негова подкрепа са представените писмени доказателства. Доказано е също включването на обсъжданите фактури в дневника за продажби и в справката – декларация за периода. От приложеният влязъл в сила ДРА № 7940/21.10.04 г., съставен на „В. Т. - Комерс” ООД пък е видно, че за данъчен период м.04.04 г. не са направени корекции...