Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. Р., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Комби-Л. Р.", срещу решение от 9.12.2005 г. по адм. дело № 1855 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. С. при ЦУ на НАП-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния й представител юрисконсулт Н. К..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДОА № 350 от 7.06.1999 г. на началника на ДС "Младост", потвърден с решение № 435 от 6.06.2000 г. на РДД-гр. С.. С този акт, издаден в резултат на осъществена частична данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период от 1.01.1997 г. до 31.12.1997 г. на ДЗЛ е определено задължение за данък добавена стойност и е начислена лихва за забава за данъчни периоди м. ноември и м. декември 1997 г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по 6 броя фактури, издадени от СД "АБИ-91", на основание чл.24 от ЗДДС отм. , във връзка с чл.41 и чл.35 от...