Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. К. от Р. А. - чрез процесуалния му представител адв.. Т., срещу решение № 121 от 29.11.2006 г. по адм. дело № 166 от 2006 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на касатора, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 2461 от 11.08.2006 г. на началника на РГС - гр. Е., с която на основание чл. 42а, ал. 2 и 3 от ЗЧРБ във връзка с чл. 11, т. 7 от с. з. му е била наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Р. Б. за срок от 3 години". За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в писмена форма и при спазване на материалноправните норми. Развити са съображения, че именно началникът на регионалния граничен сектор е компетентният орган, тъй като административният акт е издаден преди изменението на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ с ДВ, бр. 82 от 2006 година. Посочено е, че административното обжалване на акта е извършено съобразно разпоредбите на новия АПК, като с оглед разпоредбата на чл. 91 от същия кодекс новият издаден акт подлежи на самостоятелно обжалване, поради което липсвало съществено нарушение поради...