Производството е образувано по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на „В”ЕООД,чрез представляващия А. И. срещу Решение от 05.07.2006г. постановено по ахд № 3225/2004г. по описа на Софийски градски съд /СГС/,административно отделение/АО/, ІІІе състав.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209 ал.1 т.3 от АПК.Моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът – Столична община - район Сердика не взема становище по жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения.
Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС отм. и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение СГС в производство по чл.65 от ЗОбС е отхвърлил жалбата на „В”ЕООД, срещу Заповед № РД-4805-11/07.09.04г. на кмета на СО-Район „Сердика”, с която на основание чл.65 ал.1 и 2 от ЗОС вр. чл.86 ал.1 от Наредбата за провеждане, придобиване и управление с общински имоти, е наредено да се изземе общински нежилищен имот, находящ се на бул.”Първа българска армия” № 35-37, представляващ магазин-АОС №130/22.10.1997г., тъй като се държи от дружеството на отпаднало правно основание.
За да достигне до този извод съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.65 ал.1 и 2 от ЗОбС. От една страна от представения и приет по делото АОС №130/22.10.1997г. е установено, че имота е общинска собственост, а от друга страна сключения между страните наемен договор № 248/01.09..03г. е бил прекратен считано от 29.03.2004г., с изтичане на срока на отправеното от ответника предупреждение по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД и неизпълнение от страна на дружеството да изплати дължимите наемни вноски към 28.01.2004г. Решението е правилно.
Неоснователен е единствения релевиран касационен довод за неправилност на решението, поради липса на прекратяване на договора за наем, тъй като е извършено плащане в срок на наемната цена на имота.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и се възприема изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъде повтаряна.
Единствения спорен момент от фактическа страна пред СГС и изложено като касационен довод е обстоятелството, кога е връчено отправеното от ответника писмено предупреждение № ТУ-94-А-18/06.02.04г., с което касатора е поканен в 7 дневен срок от съобщението да изплати дължимата сума за наем в размер на 1198,90 лева и е предупреден, че при неизпълнение в определения срок, на основание чл.87 от ЗЗД ще счита договора за наем за прекратен. Съдът е приел, че от отбелязването върху предупреждението се установява, че управителя на дружеството е уведомен на 22.03.2004г. и на следващо място, че от съдържащата по преписката жалба на дружеството от 23.06.04г. до кмета на район „Сердика”-СО във връзка с обявения конкурс за процесния имот се установява, че управителя изрично е заявил, че е получил предупреждението на 22.03.04г.
Действително писменото предупреждение № ТУ-94-А-18/06.02.04г. съдържа отметка, с посочена дата - 22.03.2004г. и подпис, без данни за лицето, което го е положило, но това обстоятелство, обсъдено с писменото признание направено от представляващия дружеството в молба от 23.06.04г. до кмета на район „Сердика”-СО, правилно е възприето от съда като безспорно досежно датата на връчване - 22.03.2004.
Настоящият състав споделя и другия извод на първоинстанционния съд, че извършеното в 7 дневния срок, частично плащане на наемната цена не може да обоснове извода за точно изпълнение на задължението за заплащане на дължимия неплатен наем в срока определен от наемодателя с отправеното предупреждение по чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.14 ал.1 от договора за наем сключен между касатора и СО район „Сердика”, последният може да бъде прекратен със седмодневно предизвестие при не плащане на наема за един месец с по-вече от 30 дни. Към 28.01.04г. касатора не е изплатил дължимата сума представляваща неплатени наемни вноски, поради което от 29.03.04г. се е намирал в процесния имот без правно основание, което е правното основание за издаване на процесната заповед за изземване на имота по административен ред. Ирелевантно е обстоятелството, че касатора е заплатил в последствие, след изтичане на 7 дневния срок дължимите суми.
С оглед на изложеното и поради липса на други изложени касационни доводи съдът намира че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид на изложеното и на основание чл.221 ал.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 05.07.2006г. постановено по адм. д. № 3225/2004г. по описа на Софийски градски съд, АО, ІІІЕ състав. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Е. М. Е.М.