О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр.София, 13.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3885/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 639 от 13.05.2016 г. по гр. д.№ 631/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 3325/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл.59 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 24 000 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на 150 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 02508.55.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-5/ 04.02.2004 г., както и на намиращите се в този имот сгради с идентификатори 02508.55.143.1 (трафопост) и 02508.55.143.3 (промишлена сграда), както и на оборудването на трафопоста.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси годен обект на приватизационна сделка ли е трафопост, който е изграден със собствени средства на приватизираното дружество и е предназначен за задоволяване на неговите нужди; и какви са предпоставките за придобиване на собственост върху недвижим имот на основание чл.17а ЗППДОП отм. ; за възможността съдът да признае съществуването на сервитутни права на енергийно предприятие, без да изясни общия факт, от който произтича неговото обогатяване и обедняването на друго лице. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд...