О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

гр.София, 13.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3869/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. И. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 110 от 30.06.2016 г. по гр. д.№ 302/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 3057/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против П. на Р. Б. (П.) иск за заплащане на сумата 100 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от невъзможността да бъдат групирани наказанията по присъда № 34 Hv 154/07m на Областен съд в [населено място], Р. А. и присъда по НОХД № 680/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, която невъзможност е причинена от забавянето на П. за даване на нужното съдействие по започнатата от съда в А. на 18.12.2007 г. процедура по трансфер на осъдени лица.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване правния въпрос „Приложима ли е била Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея в случаите на връщане на предаден на чужда държава български гражданин въз основа на европейска заповед за арест до влизане в сила на измененията и допълненията в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест ДВ бр.49 от 29 юни 2010 г”. Счита, че въпросът е...