Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 3674/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т. Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., срещу Решение № 105/17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 989/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10903/22.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т. Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесната заповед, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Тифани 012” ЕООД, представлявано от управителя Ц. Х., чрез процесуалния му представител адв. А., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 10903/22.10.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т. Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – вендинг кафеавтомат, находяща се в гр. Плевен, срещу входа на ДКЦ-2, стопанисван от „Тифани 012” ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „б“ ЗДДС - поради това, че в обекта няма монтирано фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). При проверка, извършена на 20.10.2020 г. в обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, вендинг кафеавтомат, при извършена контролна покупка на 1 бр. нескафе с мляко на стойност 0.40 лева органите по приходите са констатирали, че на контролния дисплей не се визуализира фискална касова бележка. Установено е, че дружеството, като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ извършва продажби на кафе чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУВАС, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискалните устройства – нарушение на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

За да отмени ЗНПАМ съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като към момента на налагане на ПАМ – 20.10.2020г. е в сила чл.186, ал.1, т.3 ЗДДС. Тази норма е отменена от 12.12.2020г., но към момента на издавана на ЗНПАМ е била приложима и с оглед констатациите на органите по приходите е следвало да се приеме за установено именно това нарушение. В случая административният орган като е посочил за нарушена нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”б” ЗДДС е постановил акт несъответен на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат.

Съгласно чл. 186, ал.1, т. 1, б. „б“ ЗДДС, в приложимата й по време редакция, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което, не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006) предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата по време редакция/ лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.

В случая в оспорената заповед е посочено, че при извършената контролна покупка не се визуализира фискална касова бележка. Видно от приложените по делото писмени доказателства – протокол за демонтаж на фискална памат от 16.10.2020г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 20.10.2020г., договор за техническо обслужване на ЕКАФП №2196/20.10.2020г., отчет контролна лента и Паспорт на ФУ марка ТREMOL V-KL, в деня на проверката дружеството е сключило договор за абонаментно сервизно обслужване на ЕКАФП марка ТREMOL V-KL, сериен номер ZK090159. Представена е и отчетна контролна лента от 20.10.2020г., видно от който ЕКАФП марка ТREMOL V-KL, сериен номер ZK090159. е въведено в експлоатация и е вписано в НАП на 20.10.2020 г.

При така установените факти следва да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 22 ЗАНН. По делото е установено, че нарушението на чл. 118, ал. 4 ЗДДС е преустановено към момента на издаване на оспорената заповед. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл трайната съдебна практика на ВАС/.

Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен и решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 360 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021г.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 989/2020г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Тифани 012” ЕООД, ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 360 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова