Образувано е въз основа на документ, подаден до Върховния административен съд, петчленен състав, заведен с вх. № 20621/29.07.2016 г. по регистъра на Административен съд София – град, подаден от М. Д. Ц. от [населено място], озаглавен от подателя си „жалба/протест”. В този документ, означаван по-долу като искане за отмяна /„жалба/протест”/ се излагат твърдения и доводи във връзка с решение № 4472/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 941/2015 г. по описа на Административен съд София – град, като по-конкретно се поддържа, че съдът не се е произнесъл относно изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност за конкретно посочени периоди по издадени болнични листи на М. Ц. и се иска постановяване на справедливо решение. В титулната част на искането за отмяна /„жалба/протест”/ е посочено, че искането е основано на чл. 239, т. 5 АПК, вр. чл. 238, ал.1 АПК.
По разпореждане на председателя на втора колегия на Върховния административен съд от 20.09.2016 г. „жалбата/протест” е оставена без движение, като са дадени указания до подателката в 7-дневен срок от съобщението да уточни съдебния акт, който обжалва, както и пороците на същия. Във връзка с това указание от М. Ц. е подадена молба до ВАС от 15.11.2016 г., в която е посочила, че чрез регистрираната в АССГ с вх. 20621/29.07.2016 г. жалба/протест до ВАС обжалва определение № 6169/25.05.2016 г. по адм. дело № 10598/2015 г. на ВАС, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 4472/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 941/2015 г. на Административен съд София град. В тази молба са изложени доводи и съображения за неправилност на посочените съдебни актове и е направено искане да се уважи жалбата.
Делото е насрочено за разглеждане от петчленен състав на Върховния административен съд по разпореждане на председателя на втора колегия като производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.
От Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, като ответник в производството за отмяна, чрез пълномощника юрисконсулт К. К е представен отговор, в който е изразено становище за недопустимост на искане за отмяна, поради липсата на конкретно посочени основания за отмяна по чл. 239 АПК. Посоченото в жалбата/протест основание по чл. 239, т. 5 АПК не е налице и искането следва да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От Министерството на икономиката, като ответник в производството за отмяна, чрез пълномощника юрисконсулт Д. М е представен писмен отговор и писмени бележки, в което се поддържа становище за неоснователност на исканата отмяна. Излагат се съображения, че подателката на искането се опитва да пререши приключилото с влязло в сила съдебно производство, като излага факти и обстоятелства, които са били обсъдени от съда, а не сочи основания за отмяна по чл. 239 АПК, нито доказва наличието на такива. Счита, че искането следва да бъде отхвърлено.
Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна /”жалба/протест”/, приема следното:
С решението, чиято отмяна се иска – решение № 4472/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 941/2015 г. по описа на Административен съд София – град, е отхвърлена жалбата на М. Д. Ц. срещу експертно решение № 612 от заседание № 098/29.12.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия, а жалбоподателката М. Ц. е осъдена да заплати на НЕЛК сумата 300 лв. за юрисконсултско възнагражедние по делото. С оспореното пред съда експертно решение на НЕЛК е потвърдено експертно решение № 2243 от заседание № 139/03.09.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при V МБАЛ София, в частта, с която са отменени болнични листа, издадени на М. Ц. на 20.03.2014 г. и 25.03.2014 г. от общопрактикуващ лекар в АГППМП [фирма].
При обжалването по съдебен ред това съдебно решение е оставено в сила с решение № 6169/25.05.2016 г. по адм. дело № 10598/2015 г. на ВАС, шесто отделение.
Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна, разгледано на посоченото от подателката основание по чл. 239, т. 5 АПК,е неоснователно.
Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 и сл. АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В подаденото искане за отмяна е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, но не са изложени фактически твърдения във връзка с това основание, такива не са посочени и в допълнителната молба от 15.11.2016 г.
Според разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, посочена като правно основание за отмяна, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая подателката на искането за отмяна /”жалба/протест”/ не обосновава искането си за отмяна, като дори не уточнява коя от визираните в чл. 239, т. 5 АПК хипотези е налице. Същевременно твърдения за фактическите основания не могат да бъдат изведени и от съдържанието на документа, с който е сезиран съда /”жалба/протест”/, както и на допълнителната молба от 15.11.2016 г.
За основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право на участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да яви лично или чрез повереник. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила, нито от административния съд, нито от тричленния състав на Върховния административен съд.
Предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в уточняващата молба, както и в съдебно заседание, по същество претенцията на искателката М. Ц. представлява искане за преразглеждане на решението на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 941/2015 г. и на решението на Върховния административен съд, шесто отделение по адм. дело № 10598/2015 г., с което първото е оставено в сила. Изложените доводи и съображения се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК и затова изобщо не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С отмяната по чл. 237 АПК се нарушава стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, поради което следва да се прилага само при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 239 АПК, които са различни от касационните основания за отмяна по чл. 209 АПК.
В чл. 131 АПК е предвидена двуинстанционност на съдебните производства по АПК. По отношение на решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна на иска, е осъществен касационен съдебен контрол по чл. 208 и сл. АПК относно неговата валидност, допустимост и правилност. Решението на тричленния състав на ВАС, шесто отделение, чиято отмяна също се иска, е постановено в производство по чл. 208 и сл. АПК, тоест по касационна жалба против решение на административен съд, с което е отхвърлена жалбата на М. Ц. против експертно решение на Националната експертна лекарска комисия в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО). Съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Това означава, че по отношение на него не може да бъде проведен последващ инстанционен контрол на основанията по чл. 209 АПК. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде отменен само по реда на отмяната по чл. 237 АПК, при наличието на някое от основанията по чл. 239 АПК, които са регламентирани изчерпателно. В производството за отмяна съдът се произнася само по посоченото основание, а не извършва цялостна проверка на съдебния акт, нито проверява по своя инициатива дали е налице някое от останалите основания за отмяна. В случая не е доказано наличието на посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено. Искането на страната да бъдат преразгледани съдебните решения не може да бъде уважено поради изложените съображения.
Въпреки неоснователността на искането, претенцията на НЕЛК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като страната не е представлявана от юрисконсулт в процеса. Представянето на лаконичен писмен отговор не е процесуално действие, за което страната има право на такова възнаграждение.
С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. Д. Ц. от [населено място], заведено с вх. № 20621/29.07.2016 г. по регистъра на Административен съд София – град /озаглавено от подателя си като „жалба/протест”/, за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 4472/26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 941/2015 г. по описа на Административен съд София – град, както и на решение № 6169/25.05.2016 г. по адм. дело № 10598/2015 г. на ВАС, шесто отделение, с което първото е оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване.