Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от Г. В. И. и на [фирма], представлявано от управителя Г. В. И. срещу решение № 5528 от 05.08.2016 година, постановено по адм. дело № 1093/2015 година по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - главният архитект на Столична община, не е заявил становището си по подадената касационна жалба.

Ответникът - [ЮЛ], чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

След като по повод подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба, служебно провери валидността и допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд, второ отделение го намира за недопустимо.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма] и присъединилото се в хода на производството [фирма] срещу схема за организация на движението на територията на [ЮЛ] ([ЮЛ]), УПИ [номер], кв. [номер], м. „Б. Б.“, [район], [община], одобрена от главния архитект на Столична община на 22.04.2014 година. Съдът е приел, че одобрената схема за организация на движението е съобразена с предназначението на УПИ, което в настоящия случай е за общественообслужващи нужди, а не за складови или транспортни функции, каквито са били основните оплаквания в жалбата на дружествата до съда. Поради това е отхвърлил като неоснователна подадената от [фирма] и [фирма] жалба, като е осъдил двете дружества да заплатят на ответните страни юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Така постановеното решение е недопустимо.

Производството пред административния орган е започнало с подаденото от д-р В. М., в качеството му на ректор на [ЮЛ], заявление рег. № АХ-70-00-639/12.11.2014 година до главния архитект на Столична община с искане за одобряване на архитектурно-дизайнерски и инженерни проекти за преместваеми обекти и издаване на разрешение за поставяне. Към заявлението е посочено, че се прилага и схема за преместваемите обекти в имота. С писмо № 21/10 от 24.07.2014 година от областния управител на област С., изпратено до [ЮЛ], е дадено съгласие да бъде одобрен представения цялостен общ план за организация на движението в терена, обслужващ ФДМ. На 22.12.2014 година главният архитект е издал искания документ и схемата за организация на движението на територията на [ЮЛ] е била одобрена с тази дата.

При тези данни изводът на административния съд, че в случая е налице подлежащ на оспорване по реда на чл. 179 и сл. от АПК административен акт, е неправилен. От самото съдържание на оспорения документ и подадената срещу него жалба е видно, че схемата за организация на движението, въпреки че е одобрена от главния архитект, не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като верността или неверността на удостоверените в този удостоверителен документ факти, не представляват властническо волеизявление на административния орган. С него не се създават права или задължения, както и не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.

Отделно от изложеното, няма законова разпоредба в ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) или в друг нормативен акт, която да установява правомощия за издаване на такъв акт, както и основания и ред за това (чл. 4, ал.1 и ал.2 ЗУТ).

С оглед горното и предвид обстоятелството, че по характера си, оспорената схема на главния архитект на Столична община не представлява административен акт по смисъла на АПК, тя не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо и жалбата срещу нея е била недопустима. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 от АПК ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5528 от 05.08.2016 година, постановено по адм. дело № 1093/2015 година по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О. Б. Р. жалбата на [фирма] и [фирма] срещу схема за организация на движението на територията на [ЮЛ], УПИ [номер], кв. [номер], м. „Б. Б.“, [район], [община], одобрена от главния архитект на Столична община на 22.04.2014 година. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.