Образувано е по искане на В. В. К., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.. Т, за отмяна на влязлото в сила решение №6591/04.06.2015 г. по адм. дело № 1373/2013 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, V-то отделение, потвърдено с решение № 1567/12.02.2016 г., по адм. дело №8734/2015 г. на 5-членен състав на Върховен административен съд, втора колегия, на основание чл.239, т.1 АПК.
Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство и ново обстоятелство, които не са взети предвид при решаване на делото. Това ново обстоятелство и ново писмено доказателство е приложеното към искането му протоколно определение от 02.12.2016 г. по нох. дело №С-26/2016 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 18-ти състав, с което наказателното производство срещу подсъдимите В. К. и Г. С. е прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК, което определение е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване.
Ответникът: министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му - юрисконсулт Попов, оспорва искането за отмяна като неоснователно.
Върховният административен съд, 7 - членен състав на втора колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл.240, ал.1 АПК. Разгледано по същетво е неоснователно по следните съображения:
Предмет на оспорване по адм. дело №1373/2013 г. на 3-членен състав на ВАС, V-то отделение, от страна на В. В. К., е била Заповед №К-13303/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.224, ал.2, т.4 и чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР отм. , на К. му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. С решение №6591/04.06.2015 г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна, т. к. деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" не е за извършено престъпление по чл.302, т.1, б."а", вр. с чл.301, ал.1, пр.1 и 2 НК, а за извършено нарушение на т.4, т.7, т.31 и т.33 от Етичия кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко дисциплинарно нарушение по чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР отм. за което се дължи налагане на такова наказание.Прието е още от съда, че нарушението на тези етични правила е доказано и се изразяват в извършени от К. действия по служба /като инспектор в с-р 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към отдел 03"Контра тероризъм" на ГДБОП-МВР/ по повод жалба, с цел да получи от две физически лица лична материална облага. Според съда това поведение на служителя е несъвместимо с морала и уронва престижа на държавната служба, в нарушение на цитираните точки от Етичния кодекс.
Това решение е оставено в сила от касационната инстанция с Решение №1567/12.02.2016 г. по адм. д.№8734/2015 г. на 5-чл. състав на ВАС, втора колегия.
Съгласно чл.239, т.1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил определение от 02.12.2016 г. по нохд.№С-26/2016 г. на СГС, нак. отделение, 18-ти състав, за да докаже, че е налице ново писмено доказателство и ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на спора относно законосъобразността на заповед № К-13303/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба. Според съдържанието на тази заповед, правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл.227, ал.1, т.10 ЗМВР отм. , вр. с чл.230, ал.2, т.4 ППЗМВР отм. - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, представляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т.10 ЗМВР отм. ., а не такива по чл.227, ал.1, т.1 ЗМВР отм. .
Видно от представеното определение, прекратяването на наказателното производство срещу искателя К. е на процесуално основание - по чл. 369, ал. 4 НПК, съгласно който, ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение. Липсва влязла в сила присъда, с която искактелят да е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Извън това липсва идентичност на фактическото основание, заради което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и основанието, заради което е било повдигнато обвинение по нохд.№С-26/2016 г. на СГС, н. о. срещу искателя К.. По данни от приложените адм. дела дисциплинарната отговронст на К. не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, а за извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - по т.4, 7, 31 и 33 от ЕК.
Ето защо прекратяването на наказателното производство срещу К. не е основание за отмяна на уволнителната заповед, т. к. с него не се доказват релевантни факти, съществували към момента на издаването й, от значение за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. За квалифициране на определено поведение като уронващо престижа на службата не е необходимо това поведение да представлява и престъпление. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС.
От изложеното следва, че представеното писмено доказателство не установява наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да е основание за отмяна на влезлите в сила решения. Прекратяването на производството по посоченото наказателно дело не е обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по цитираните дела на ВАС, тъй като наказателната отговорност на К., респ. съставомерността на деянието му по съответните текстове от НК, посочени в обвинителния акт по нохд №С-26/2016 г. на СГС, н. о., не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание със заповедта на министъра на вътрешните работи - предмет на делата, решенията по които са обект на искането за отмяна.Липсата на предпоставките за отмяна на атакуваните съдебни решения по чл.239, т.1 АПК прави искането неоснователно. Като такова същото следва да бъде отхвърлено.
При този изход по спора, искането на К. за разноски се явява неоснователно.
С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, 7-членен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от В. В. К., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.Д. Та, искане за отмяна на влязлото в сила решение №6591/04.06.2015 г. по адм. дело № 1373/2013 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, V-то отделение, потвърдено с решение № 1567/12.02.2016 г., по адм. дело №8734/2015 г. на 5-членен състав на Върховен административен съд, втора колегия, на основание чл.239, т.1 АПК. Решението не подлежи на обжалване.