Производството е по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).
Образувано е по жалба А. Г. А., гражданин на Руската федерация, роден в А., срещу заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016г. на директора на дирекция “Миграция“- МВР, с която на чужденеца са наложени следните принудителни административни мерки "експулсиране" от Р. Б и "забрана за влизане в Р. Б" за срок от 5 години. Излагат се доводи, че наложената принудителна административна мярка експулсиране е необоснована - обстоятелството, че А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Софийския затвор не води пряко до извода, че представлява сериозна опасност за обществения ред.
Ответният административен орган, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съд да я остави без уважение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С оспорената заповед на основание чл. 42, ал.1, т.1 и ал. 2 и чл. 42з, ал.1,т.1 във връзка с чл.10, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" от Р. Б и "забрана за влизане в Р. Б" за срок от 5 години. Заповедта е мотивирана с факта, че чужденецът е извършил умишлени престъпления на територията на Р. Б, за което е осъден по чл.354а и чл.321 НК. Прието е, че извършените от лицето престъпления, които са с висока степен на обществена опасност, обосновават извода, че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред.
От материалите по преписката се установява, че на 29.09.2016г. А. Г. А. е освободен предсрочно от Затвора гр. С., където е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 6 години и 6 месеца, определено му с присъда по нохд № 434/09г. по описа на РС Елхово и по нохд №102/11. по описа на ОС Русе и по НОХД №37/08 на ОС - Русе, С писмо рег. № 4805/26.09.2016 г. началникът на затвора е уведомил Дирекция "Миграция" МВР гр. С., че на 29.09.2016г. в затвора ще се проведе заседание на СГС за условно предсрочно освобождаване на А. с оглед прилагане на мярка за експулсирането му от Р. Б.
На 29.09.2016 г. е направено предложение с рег. № УРИ 5364р-25975/29.09.2016г. за издаване на заповед за налагане на принудителни административни мерки и е издадена оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗЧРБ "експулсиране" на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
За да бъде наложена принудителната административна мярка "експулсиране" директорът на Дирекция "Миграция" трябва да извърши собствена проверка и при положение, че не се установят други факти и обстоятелства, че присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, принудителната мярка "експулсиране" би била необоснована.
В случая в заповедта са посочени всички фактически основания, на които е постановено експулсиране. Освен осъждането, в заповедта не са посочени други факти, от които да се направи извод, че чужденецът представлява сериозна заплаха за обществения ред. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което Наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, е основание при определени обстоятелства да обоснове преценката на административния орган за сериозната заплаха, която чужденецът представлява за обществения ред, но за да е законосъобразна тази преценка е необходимо органът да изложи мотиви, от които да е видно, че личното поведение на чужденеца към момента на издаването на заповедта представлява заплаха. Обстоятелството, че лицето е осъдено за извършено престъпление и е изтърпяло наказание, не означава автоматично, че представлява сериозна заплаха. Преценката следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши контрол за законосъобразност на наложената мярка. Органът не е посочил с какво поведението на А. представлява сериозна заплаха за обществения ред в страната. Експулсиране, което се основава само на изтърпяване на наказание за престъпление от общ характер, би било допълнителна санкционна последица. Обстоятелството, че чужденецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Софийския затвор не води пряко до извода, че представлява сериозна опасност за обществения ред. От важно значение в случая е обстоятелството, че лицето е освободено предсрочно. Задължително условие по чл.70, ал.1 НК за предсрочно освобождаване на лицето е то да е представило доказателства за своето поправяне. Условното предсрочно освобождаване е косвена индиция за това, че са постигнати целите на чл.36, ал.1 НК, за които е наложено наказанието. Една от целите е поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване законите и добрите нрави. С оглед на горното необоснован и в противоречие с доказателствата по делото се явява изводът на директора на Дирекция "Миграция", че жалбоподателят представлява сериозна заплаха за обществения ред.
От друга страна административният орган не е обсъдил и изложил аргументи за продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, категориите уязвими лица, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, както изисква разпоредбата на чл.44, ал.2 ЗЧРБ. Това не дава възможност да се прецени дали наложената мярка е пропорционална на твърдяната заплаха и дали с нея не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека. По делото има доказателства, че родителите на А. живеят в България от дълги години, че същите са възрастни, имат здравословни проблеми, които изискват адекватни грижи. Горните обстоятелства не са взети под внимание при издаването на оспорената заповед.
Съгласно чл. 42з ЗЧРБ забрана за влизане в Р. Б се налага когато са налице основанията по чл. 10, ал.1. Забраната за влизане в Р. Б е за срок до 5 години и може да е за срок по - дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност. В конкретния случай забраната за влизане в Р. Б за срок от 5 години е наложена като последица и във връзка с постановеното „експулсиране” на основание чл.42, ал.2 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба с налагането на ПАМ ” експулсиране” се налага и забрана за влизане в Р.Б.С ПАМ ”експулсиране” изисква задължително налагане на ПАМ ”забрана за влизане в Р. Б”. Незаконосъобразността на наложената ПАМ ”експулсиране” води и до незакосъобразност на наложената като нейна последица ПАМ „забрана за влизане в Р. Б”.
При положение, че не се установява, че поведението на жалбоподателя представлява сериозна заплаха за обществения ред, като основание за експулсиране, не е налице и основание за налагане на мярка по чл. 42, ал.2 от Закона. Издаденият административен акт не е съобразен с принципите на съразмерност предвидени в чл. 6, ал.2 и ал. 5 АПК, съгласно които административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, който могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката за наличие на заплаха за обществения ред и нейната сериозност принадлежи на компетентния орган, но тя следва са се основава на личното поведение на чужденеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № УРИ 53643-2628/29.09.2016г. на директора на дирекция “Миграция“- МВР, с която на А. Г. А. са наложени следните принудителни административни мерки "експулсиране" от Р. Б и "забрана за влизане в Р. Б" за срок от 5 години. . Решението е окончателно.