Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяМ. Ч. по адм. дело № 3805/2021 Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.
Образувано е по искане на Б. Ф. ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителният директор З. Б., за отмяна по реда и основанията на чл.239, т.5 АПК на влязло в сила определение № 2884 от 11.04.2019 год., постановено по адм. дело № 1980/2019 год. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.
Твърди се, че по адм. дело № 1980/2019 г. на АССГ страната, вследствие на нарушаване на процесуалните правила не е била надлежно представлявана. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски в производството по отмяна.
Ответната страна – Директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /Д ОДОП/ София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез юрк. М. заявява становище за оспорване на искането.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо.
Определението, чиято отмяна се иска е влязъл в сила акт, с който окончателно се прегражда развитието на делото, тъй като с него се прекратява производството по делото, образувано по жалбата на дружеството срещу РА № Р-22222514002842-091-001/13.01.2016 год. на орган по приходите към ОДОП София. Искането е подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК – едногодишен от влизане в сила на определението на АССГ.
Искането е подадено в надлежна форма и съдържа точно формулирано и обосновано основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК.
Твърди се, че страната Б. Ф. ЕАД гр. София, вследствие на нарушение на процесуалните правила от съда, е била ненадлежно представлявана, което при установяване съставлява едно от трите алтернативни основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че непосредствено след подаване на жалбата до АССГ, по която е образувано първоинстанционното производство, изпълнителният директор на дружеството бил задържан на 15.02.2019 год. от органите на МВР за 24-часа, като след изтичане на този срок бил автоматично задържан за още 72-часа, след което му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила до 09.07.2019 год., когато била изменена с мярка за неотклонение „парична гаранция“. Твърди се, че той като единствен представляващ дружеството не е могъл да изпълни указанията, дадени от съда с разпореждане за заплащане на държавна такса, поради което последвало и атакуваното определение за прекратяване на делото.
Производството по адм. дело № 1980/2019 год. на АССГ е образувано по жалба от 25.01.2019 год. на Б. Ф. ЕАД гр. София, с която се обжалва РА № Р-22222514002842-091-001/13.01.2016 год. на орган по приходите към дирекция ОДОП София, потвърден с Решение № 482/23.03.2016 год. на директора на дирекция ОДОП София, с който са установени данъчни задължения. Жалбата до АССГ е подадена от дружеството, действащо чрез управителя си З. Б.. Подаването на жалбата е процесуално действие, което може да бъде извършено лично от страната или от неин представител. С оглед правосубектността на жалбоподателя като юридическо лице същият може да бъде представляван от своите законни представители по смисъла на чл. 30 ГПК, приложим на основание пар. 2 ДР ДОПК, или по пълномощие от лицата по чл. 32 ГПК, отново приложим субсидиарно на основание пар. 2 ДР ДОПК, следователно жалбата е подадена от легитимирано за това лице.
С Разпореждане от 25.02.2019 год. съдът е оставил без движение жалбата, като е указал в седмодневен срок от съобщението жалбоподателят да представи доказателства кога му е връчено Решение № 482/23.03.2016 год. на директора на дирекция ОДОП София, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. за водене на производството пред АССГ. Адреса е посещаван, след което е било залепено обявление за отстраняване на нередовностите. След изтичане на срока, производството по делото е било прекратено.
В хода на съдебното производство и проведените съдебни заседания, представени са доказателства, че управителя на дружеството е бил задържан на 15.02.2019 год. от органите на МВР за 24-часа, като след изтичане на този срок бил автоматично задържан за още 72-часа, след което му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила до 09.07.2019 год., когато била изменена с мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Настоящата инстанция намира, че молителят действително за периода 15.02.2019 год. - 09.07.2019 год. е бил задържан от органите на МВР. Атакуваният от него РА № Р-22222514002842-091-001/13.01.2016 год. на орган по приходите към дирекция ОДОП София, потвърден с Решение № 482/23.03.2016 год. на директора на дирекция ОДОП София е бил постановен три години преди това. Управителят на дружеството е следвало за този период да организира защитата на интересите на дружеството. Същият е могъл да направи това, въпреки, че е бил задържан от органите на МВР за периода, през който е следвало да внесе необходимата за производството държавна такса. Такава не е внесена, не е поискано и възстановяване на срок, това пропуснато действие да бъде изпълнено. Въпреки задържането си, той е могъл да получава кореспонденция, както и да упълномощава лице, което да го представлява. Съществува законова възможност, връчването на съобщения да се извърши в отсъствие на лицето. Видно от доказателствата по делото първоинстанционният съд не е извършил твърдените нарушения, към момента на постановяване на атакувания съдебен акт. Решението на директора на Дирекция ОДОП София, по повод на което е образувано и първоинстанционното дело, също е връчено неприсъствено по реда на чл. 32 от ДОПК, още през 2016 год. Т.е., същото поведение на молителя е било налице 3 години по-рано, не само през 2019 год. В рамките на 3 годишния период, молителят е разполагал с достатъчна възможност да организира защитата си, вкл. като ангажира и адвокат.
Производството по реда на чл.239, т.5 от АПК е извънреден способ за защита при нарушаване нормите за представителство на лицата. Съдът намира, че управителят на дружеството е могъл да защити интересите на представляваното от него дружество.
При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото в молбата за отмяна основание, поради което искането за отмяна на соченото правно основание като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Ф. ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителният директор З. Б., за отмяна по реда и основанията на чл.239, т.5 АПК на влязло в сила определение № 2884 от 11.04.2019 год., постановено по адм. дело № 1980/2019 год. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Й. К. п/ Петя Желева