ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 142-2 ОТ 11.11.1954 Г., ОСГК НА ВС

Министърът на правосъдието на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата е сезирал Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата: може ли делегиран съд да извърши разпит на страна, задължена да се яви лично - чл. 114 ГПК.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

Съгласно чл. 114 ГПК съдът може при всяко положение на делото да разпореди страната по делото да се яви лично, за да я разпита по обстоятелствата по спора. ГПК дава известно значение на обясненията, дадени от страните по делото (чл. 109, ал. 2 ГПК, чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК). Съдът преценява достоверността на обясненията на страните по общите правила за оценка на доказателствата, като анализира всички обстоятелства и доказателства по делото. По общо правило при спазване на непосредствеността един от основните принципи на нашия граждански процес - съдът трябва лично и непосредствено да разпита страните, свидетелите, вещите лица, да изследва всички доказателства, всички обстоятелства. Но съгласно чл. 112 ГПК, когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния народен съдия да ги събере. Така следва да се реши въпросът и когато страната, за която съдът е разпоредил да бъде разпитана (чл. 114 ГПК), се намира вън от района на съда. Тя може да бъде разпитана по делегация от местния народен съдия (чл. 112 ГПК) освен в случаите, когато делегиращият съд счита, че той лично и непосредствено трябва да изслуша страните.

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...