№ 192/17.08.2017 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шестнадесети август две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Илияна Папазова

Членове: Борис Илиев

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1953 по описа за 2017 г.

Производството е по глава ХХХIV-та ГПК.

Касаторът К. Н. К. иска Върховният касационен съд да допусне обезпечение на предявените искове срещу И. К. К. с правна квалификация съответно чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 12 173 лв. – обезщетение за личното ползване на съсобственото жилище в [населено място] в периода 01.03.2010 г. – 17.02.2015 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 414. 55 лв. – законна лихва върху главницата в периода от първото число на всеки месец, включен в периода, до 17.02.2015 г. Обезпечителна мярка е запор върху бъдещите вземания на съделителя И. К. от публичната продан на съсобствения имот, защото конститутивното решение по чл. 348 ГПК е влязло в сила и въз основа на него е образувано и висящо изпълнително дело 20177800400234 по описа на ЧСИ с рег. № 780 към КЧСИ с район на действие СГС.

Исковете са приети за съвместно разглеждане, наред с иска за делба на жилището (чл. 346 ГПК), а по тях производството продължава да е висящо като последица от жалбата на К. К. срещу отхвърлящото ги въззивно решение № 15/ 04.01.2017 г. по гр. д. № 7610/ 2016 г. на Софийски градски съд. Настоящото дело е образувано по тази касационна жалба.

Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Аргументът от обратното на цитираната разпоредба изключва титулярството на правото на обезпечение на...