№ 294

С. 14.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 2874 по описа за 2017 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Национална агенция по приходите П., чрез процесуалния представител С. против определение № 1535 от 21.06.2017г. по в. ч.гр. д. № 919 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.05.2017г. на Съдия по вписванията при СВ П., с което е отказано вписване на възбрана върху право на строеж върху недвижим имот с идентификатор УПИ 56784.536.289 в [населено място], район „Ю.”, „Ю. индустриална зона” № 203 с площ от 6 745 кв. м. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за вписване.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос кога се счита за индивидуализирано право на строеж по смисъла на чл.6 б.”в” от Правилника за вписванията и по-специално: „Достатъчна ли е индивидуализацията, ако са посочени – местоположението, границите и площта на терена, както и вида на строителството, което се предвижда, когато се иска възбрана на целия бъдещ строеж, т. е. налице е отграничаване от всички останали недвижими имоти, включително и останалото недвижимо имуществото на длъжника или индивидуализирането е винаги свърнато с определяне на точния обект на строителство, който ще материализира правото на строеж, т. е. индивидуализиране на всеки един обект...