Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - К., чрез председателя му И. А., против решение № 25/05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 47/2015 г. на Административен съд - Кюстендил. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че в производството по оспорване пред административния съд, не са съобразени правата на общината, като собственик на имоти - частна общинска собственост. Твърди, че отмяната на взетото от Общински съвет - К., решение за продажба на имоти чрез публичен търг с явно наддаване по реда на ЗПСК, противоречи на нормите на чл. 20 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), чл. 17, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). По релевираните в касационната жалба подробни съображения претендира отмяната на атакувания съдебен акт, при което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответната страна - Сдружение с общественополезна дейност "Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на [община] /СПИНОК/", представлявано от А. А., в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат М. Г., моли съда да отхвърли касационната жалба по съображения за правилността на решението на АС - Кюстендил.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение № 25/05.02.2016 г. по адм. дело № 47/2015 г., съставът на Административен съд - Кюстендил в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК е отменил решение № 959 на Общински съвет - К., взето по протокол № 36/03.02.2015 г. С последното, на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, чл. 3, ал. 3, т. 2 вр. чл. 1, ал. 2, т. 6, чл. 4, ал. 4, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗПСПК (ЗАКОН ЗЗД ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ) във връзка с чл. 5, чл. 6, ал. 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за търговете и конкурсите, чл. 5, ал. 1, т. 8 от Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е обявен публичен търг с явно наддаване по реда на ЗПСК и Наредба за търговете и конкурсите, заедно на два недвижими имота - частна общинска собственост: двуетажна масивна сграда с идентификатор 41112.503.702.1 по ККР на [населено място] - "Чифте баня", с предназначение "сграда за битови услуги" и застроена площ 1 394 кв. м и двуетажна монолитна сграда с идентификатор 41112.503.702.5 по КККР на [населено място] - Бръснаро-фризьорски салон, с предназначение "сграда за битови услуги" и застроена площ 181 кв. м, двете разположени в поземлен имот с идентификатор 41112.503.702 по КККР на [населено място], целият с площ 6.541 дка, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена на поземления имот, в който са изградени. С решението са приети правен анализ, приватизационна оценка, определени са начална тръжна цена, както и условията и реда за провеждане на търга, утвърдена е тръжната документация, състава на комисията за провеждане на търга и е възложено на кмета на общината да сключи договор със спечелилия търга участник. В резултат преценката на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства: имотите, за чиято продажба чрез публичен търг е взето атакуваното пред АС - Кюстендил, решение на ОбС, са частна общинска собственост, по данни от съставените и представени по делото актове за общинска собственост и попадат в кръга на посочените в чл. 1, ал. 2, т. 6 ЗПСК - общински нежилищни имоти, които не са включени в имуществото на общински търговски дружества (след влизане в сила на решение № 948 на ОбС-К., взето по протокол № 35/29.12.2014 г., с което имотите са извадени от капитала на [фирма]), които се използват за стопански цели - битово обслужване. Доколкото една от сградите и по-конкретно тази, с идентификатор 41112.503.702.1 по КККР на [населено място] - "Чифте баня", има статута на недвижим архитуктурно-строителен паметник на културата (по данни от удостоверение изх.№ 167/17.09.2015 г. на директора на Регионалния исторически музей и писмо изх.№ 1100-10/29.07.2015 г. на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство), и е декларирана ведно с имота, в който попада, с писмо № 2765/17.07.1979 г. и обявена в ДВ бр. 25/1998 г. като "Ц. минерална баня "Чифте баня"", кв. 279, пл. 844 и градина към нея, като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство с категория "местно значение", съдът е приел, че предприетите от общината действия за разпореждане с този имот противоречат на специалния ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). С оглед приетото за установено относно статута й на архитектурна културна ценност, съдът приема, че спрямо тази сграда е приложим редът за управление, ползване и разпореждане по ЗКН, а оттам и че обжалваното решение на Общински съвет - К. за продажбата й чрез публичен търг при условията и по реда на Закон за приватизацията и следприватизационния контрол, противоречи на материалния закон. В тази връзка е отбелязано, че особеният статут на обекта "Чифте баня" е бил известен на административния орган, доколкото според приложения към докладната записка на вносителя Информационен меморандум и правния анализ към него, двуетажната масивна сграда с идентификатор 41112.503.702.1 по КККР на [населено място], е архитектурен паметник от местно значение, фигуриращ под № 30 в Списъка на паметниците на културата, с категория "местно значение" на територията на [община] (този списък не е представен по делото). Съдът е приел, че с оглед горепосочения статут на имота, редът за ползване, управление и разпореждане с него е уреден в специалния ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), който има приоритет пред ЗПСК и ЗОСоб. Изтъкнато е, че съгласно чл. 20 ЗОбС, културни ценности, които са общинска собственост, се ползват при условията и по реда, определени в специалните закони. Прието е, че особеният режим за закрила на обекти със статут на културно наследство е относим и при разпореждането с тези обекти, с оглед предвиденото по отношение на обекти недвижима културна ценност, собственост на държавата и общините, по Глава пета "Опазване на недвижимото културно наследство", раздел VІ "Концесия върху недвижими културни ценности" от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) и по-конкретно в чл. 86, ал. 1 ЗКН - че те могат да се предоставят на концесия при условията и по реда на ЗКонц (ЗАКОН ЗЗД КОНЦЕСИИТЕ) и при спазване на изискванията на този закон. Предвид това и при съобразяване с решение № 3170/06.03.2013 г. по адм. дело № 14246/2012г. на ВАС, ІV отделение, (постановено в касационно производство по друг спор и без задължителен характер) е счетено, че нормативните разпоредби на специалния закон налагат извода, че сградата "Чифте баня" може да бъде предоставена на концесия, но не и да бъде обект на продажба чрез публичен търг по реда на ЗПСК. Другояче казано, за да постанови решението си, по същество съдът обосновано и правилно е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от ОбС - К., в изискуемата от закона форма и при съобразяване на изискуемия кворум и мнозинство, без допуснати при това други нарушения на административнопроизводствените правила. Но въз основа приетото за установено от фактическа страна относно собствеността и статута на един от обектите на търга, е направил краен извод за противоречието на атакувания акт с приложимия материален закон, който не се споделя от настоящия състав.

На първо място следва да се отбележи, че независимо от направеното в решението отбелязване, че обектът попада в границите на "Античен и средновековен [населено място]-В.", обявен с разпореждане на Бюрото на МС № 16/21.02.1977 г. /ДВ бр.18/1977 г./, като архитектурен и археологически резерват (вписан като такъв в обнародвания списък към чл. 50, ал. 3 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО)), съдът не е изследвал по какъв начин това рефлектира върху режима на действията в териториалния обхват на този резерват, при съобразяване на разпоредбите, както на ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), така и на специалната Наредба № 7 на Комитета за култура и Комитета за архитектура и благоустройство за застрояване и опазване на архитектурния и археологически резерват "П.-В." /обн. ДВ бр.77/1977 г/. Не е отчетено и че съгласно чл. 48 ЗКН, според пространствената им структура и териториалния обхват, недвижимите културни ценности биват единични - по т. 1 и групови - по т. 2, като към груповите /съгласно т. 2, б. "е"/, се включва и архитектурен резерват, представляващ обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности. Не е обсъден и визираният от чл. 50, ал. 1 ЗКН, друг критерий - културната и научната стойност и обществената значимост на недвижимите културни ценности, по който археологическите резервати непременно попадат в обхвата на ценностите с "национално значение" и са включени в списък-приложение по ал. 3 на цитираната норма, още по-малко - обстоятелството, че под № 17 в този списък, фигурира "Античен и средновековен град "П. В.", [община], област К.", в границите на който по данни от НИКНН попада и "Чифте баня". Следва да се има предвид, че съгласно действуващия ЗКН, и по-специално неговия раздел III "Предоставяне на статут на недвижима културна ценност", процедурата за определяне на статута на една културна ценност приключва с акт на оправомощения субект - съответно министър на културата или негов заместник, в който акт се извършва нейната класификация, категоризация и се посочва режим за опазването й. Но както правилно е отбелязал и съдът в решението си, съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, заварените и обявени по досегашния ред, недвижими паметници на културата, запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. Това налага извода, че за дължимата от съда в случая преценка са от значение, както горепосоченото разпореждане на Бюрото на МС № 16/21.02.1977 г. /ДВ бр. 18/1977 г./, за обявяването на архитектурен и археологически резерват, така и Наредба № 7 на Комитета за култура и Комитета за архитектура и благоустройство за застрояване и опазване на архитектурния и археологически резерват "П.-В." /ДВ бр.77/1977 г./, при изследване релевантността на нормите относно културния статут на един от имотите, обект на атакуваното решение на ОбС, респективно - за възможността да се направи категоричен извод относно предвидените по закон права и задължения на неговия собственик. След като не е отчел, че на основание чл. 50 ал. 3 ЗКН, в специалния списък на архитектурните резервати под № 17 е включен "Античен и средновековен [населено място]-В., [община], област К.", а от писмото, изпратено от НИНКН не става категорично ясно, дали макар и физически попадайки в чертите на архитектурния резерват, сградата "Чифте баня" с идентификтор 41112.503.702.1 е включена в него, в качеството му на групова културна ценност, или представлява напълно самостоятелна, единична културна ценност по смисъла на чл. 48, т. 1 ЗКН, като при необходимост в тази връзка да назначи съответна експертиза, съдът е постановил решението си без да изясни напълно фактическата обстановка по делото, извършвайки необоснована и непълна преценка на доказателствата и действащата правна уредба. Констатациите на съда по отношение на културния статут на обекта "Чифте баня" биха позволили да се направят верни правни изводи, както относно правото на собственост - дали то е публична държавна собственост, (доколкото чл. 18 КРБ, посочва като изключителна държавна собственост, освен подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите, парковете с национално значение и природните, и археологическите резервати, определени със закон) независимо от издадените актове за общинска собственост, или е възможно да е частна общинска собственост. Следва да се приобщи като доказателство по делото и цитирания в решението Списък на паметниците на културата, по който е прието, че "Чифте баня" фигурира под № 30, като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата с категория "местно значение" на територията на [община], с цел осигуряване на възможност да се извърши съпоставка на данните от него, с тези по обнародвания списък-приложение към чл. 50, ал. 3 ЗКН, а оттам и да се направят съответните правни изводи относно режима на собствеността върху този имот.