Подадено е искане от Министъра на правосъдието за тълкуване на влязлото в сила решение № 10472 от 10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК.

Ответницата М. Тойсседоу, гражданка на Ф. Р. Г, е оспорила искането в писмена защита.

За да се произнесе по искането, Върховният административен съд взе предвид следното:

На основание чл. 251, ал. 1 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Тълкуване се извършва в случаите, в които волята на съда е изразена неясно, двусмислено или неразбираемо.

С решение № 10472 от 10.10.2016 г. съдът е отменил отказа на Министъра на правосъдието с рег. индекс 16-00-400/2014 / 02.03.2016 г. да даде съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г. в [населено място], от М. Тойсседоу, гражданка на Ф. Р. Г.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил изпращане на административната преписка на Министъра на правосъдието за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на съдебното решение е уточнено, че Министърът на правосъдието следва да се произнесе с акт по чл. 117 от СК. Административното производство се връща на етапа, посочен в чл. 117 от СК – произнасяне от административния орган, който е компетентен да даде или да откаже да даде съгласие за осиновяване.

В производството по чл. 251 от ГПК съдът не дължи произнасяне по поставени от страните въпроси и искания за допълване на мотивите на влязлото в сила съдебно решение. Във връзка с изложените в искането разсъждения относно компетенциите...