Производството е по чл.33 и сл. от ЗВАС, във вр. чл.131-132 от ДПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ “С. С.”, представляван от С. М. С., гр. Д., против решение № 1307 от 15.12.2005 год. по адм. д. № 1098/2003 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, ІІІ-ти състав, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 1-23-4/31.03.2003 год. на ТДД – гр. Д., потвърден с решение № 502/23.05.2003 год. на Директора на РДД – гр. В., относно начислен допълнително ДДС в размер на 19031,76 лв. за периода 1999 год. и 2000 год. и лихви за забава в размер на 7957,17 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението по отношение неправилното тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди се, че при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения.

О. Д. на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП – гр. В. чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и наведените в нея оплаквания, съгласно разпоредбата на чл.39 ЗВАС и съобрази становището на ответника, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата Варненския окръжен съд е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит, тъй като липсват данни доставчикът му да е начислил данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, налице са преправяния, зачертвания и липсват реквизити на фактурите. Наведени са доводи за облагане по аналог. С тези мотиви е приел, че не са опровергани констатациите в ДРА и същият е законосъобразен. Решението е правилно.

Фактическите констатации, направени в ДРА се считат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на...