Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. Т.-пълномощник на М. А. М. от гр. Т., срещу решение № 338 от 11.01.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 11 313 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № К-4553 от 12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Направено е и алтернативно искане – да се постанови решение по същество, като обжалваната заповед се отмени.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Излага съображения за нейната неоснователност и правилност на съдебното решение, като моли, тя да не се уважава.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и законосъобразно, като правейки анализ на доказателствата и правните изводи на съда намира, че те са правилни. Според прокурора, направените възражения за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователно. То се опровергава от § 1а ДР на ЗМВР и § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:

М. А. М. е обжалвал заповед № К-4553 от 12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното...