Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с §5 ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Сила-И. Д.", чрез представителя И. А. и процесуалния представител адвокат Цонков срещу решение №59 от 16.01.2006г., постановено по адм. дело №1444 по описа за 2003 година на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 231 от 09.06.2003г., издаден от данъчен орган на ТДД-Варна, потвърден решение №858 от 16.07.2003 година на директора на РДД-гр. В., с който акт на основание чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО е бил увеличен финансовия резултат за 2000 г. със суми за разходи, които не могат да бъдат доказани документално в размер на 21 533,65 лв. по 6 фактури от м.3.2000 г., издадени от ЕТ "Нико-98" и в размер на 28387,25 лв. по 8 бр. фактури от м.5, м.7 и м.9 на 2000 г., издадени от ЕТ "Нюли - Р. А." и са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ, както и е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 4503,93 лв. по същите 6 фактури от м.3.2000г., издадени от ЕТ "Нико-98" и в размер на 5675,45 лв. по същите 8 бр. фактури, издадени от ЕТ "Нюли - Р. А.". Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК, вр. с чл.11 от ЗВАС и иска отмяната му, както и постановяване на друго по същество на спора, с което атакуваните актове да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба - същата била основателна в частта относно увеличения финансов резултат...