Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Я. П. Г. и Г. П. Г. от с. Б., община Х., подадена срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Р. Б. от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница на територията на община Х., област Х., постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС.

В жалбата се поддържа, че определеното в обжалваната част на административното решение дължимо парично обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти с № 04128.034.008 и 04128.083.009 със статут на земеделска земя в землището на с. Б., община Х., е занижено и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за заплащане на собствениците на равностойно парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените имоти от назначения оценител от административния орган е определена по реда на § 1а, т. 2 от ДР във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имотите и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (адресат...