Производството е по реда на чл.192, ал.2 ГПК във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Б. С. М. от гр. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение №12047/04.12.06 г. на ВАС - тричленен състав на І А отделение, постановено по адм. д. №1947 по описа за 2006 г. на този съд. Грешката се изразявала в неправилни изчисления на съда относно размера на данъчните задължения на ДЗЛ по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 1999 г., определени с ДРА №9/15.09.03 г. на ТДД - гр. Р., потвърден с решение №1229/25.11.03 г. на РДД - гр. В.. Молителят твърди, че възприетата от ВАС методика за изчисление на облагаемата данъчна основа, като разлика между стойността на обекта към 15.12.1998 г. и към 26.02.1999 г. се основава на заключението на експертизата по чл.92 ДПК отм. . По този начин този съд е формирал воля за определяне размера на данъчната основа на база на посочената от вещото лице Вичев пазарна стойност, която не е 274 500 лв., а е 179 786 лева. Тази аритметична грешка е довела до фактическа грешка относно размера на дължимия ДОД за 1999 г., отразен в мотивите и в диспозитива на касационното решение.

Ответникът по молбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. В. към ЦУ на НАП, я е оспорил чрез съображения, конкретизирани в писмени бележки, а именно: посочената от вещото лице стойност на обекта, като нов е в размер на 274 500 лв., и е възпроизведена от решаващият съд в мотивите на решението му. Стойността от 179 786 лв. не била възприета от ВАС. Тя не отразява фактическото положение за данъчния период за който е определено данъчното задължение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата, тъй като се касае за преценка по съществото на спора.

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки...