Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. А. срещу решение № 14837 от 07.12.2009 г. на тричленен състав на седмо отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 10999/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на

Д. Б. А. - прокурор в Районна прокуратура гр. С., срещу решение по т. 5 от протокол № 31 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.07.2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт, му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Съдът е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 33/2009 г., чиито мотиви се считат за инкорпорирани в решението на кадровия орган. Посочил е, че от възложени 540 прокурорски преписки и досъдебни производства жалбоподателят е просрочил 338, което представлява 62,5 % от общо разпределените му дела. Констатирал е също, че жалбоподателят не е упражнил правомощията си по чл. 152, ал. 5 от НПК отм. и чл. 63, ал. 5 от НПК да освободи незабавно задържани лица след изтичане на максимално допустимите срокове за задържане, като е допуснал надлежаване на задържани под стража обвиняеми във фазата на досъдебното производство по три дела, като най-краткото надлежаване е два месеца, а най-дългото - почти четири месеца. Приел е, че по СН № 138/2008 г. и СО № 264/2006 г. Александров не е изпълнил задължението си по чл. 65, ал. 2 от НПК да изпрати незабавно делото в съда по молба за изменение на мярка за неотклонение "задържане под стража", като по първото дело два пъти е внасял обвинителен акт, без да приложи молбата, а по второто е администрирал едва третата поред молба. Не се е произнесъл по мярката за неотклонение, когато е прекратил наказателното производство (СО 246/2006 г.). По НСН 747/2007 г. жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 243 от НПК при наличие на предпоставки за прекратяване на делото поради изтекла давност да прекрати наказателното производство. Вместо това е спрял и възобновил производството, след което е внесъл обвинителен акт в съда. Александров системно не е спазвал процесуалните срокове по чл. 242, ал. 3 от НПК (едномесечния срок за произнасяне) както за внасяните в съда дела, така и за преписките и досъдебните производства, докладвани му като спешен доклад, и всички останали описани в предложението преписки и досъдебни производства. Въз основа на тези фактически обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че дисциплинарнонаказващият орган обосновано е приел, че прокурор Александров е извършил вменените му нарушения на служебната дисциплина, които правилно е подвел към фактическия състав на чл. 307, ал. 3, т.1 и т. 5 от ЗСВ (пред изм. ДВ, бр. 103/2009 г.). Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за изтекла кратка погасителна давност по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ в приложимата редакция. В тази връзка е посочил, че тримесечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече, считано от момента, в който нарушението е станало известно на дисциплинарнонаказващият орган - в случая по аргумент от чл. 311, т. 1 и т. 2 от ЗСВ това е административният ръководител на РП гр. С., респективно Висшият съдебен съвет. В разглеждания казус административният ръководител на РП гр. С. е бил уведомен за нерешените преписки и досъдебни производства с изготвения доклад с адм. № 588/24.10.2008 г. по описа на СГП. Дисциплинарното производство срещу магистрата е било образувано със заповед № 133/07.11.2008 г. на административния ръководител на РП гр. С., а вменените нарушения на дисциплинарнопривлеченото лице касаят действия и бездействия, извършени в периода 15.04.2008 г. - 12.11.2008 г., поради което възражението за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя след изтичане на тримесечния срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, считано от откриване на нарушението съдът е приел за неоснователно. Счел е също за неоснователни доводите за немотивираност на оспореното решение. Приел е, че при определяне на дисциплинарното наказание кадровият орган е съобразил тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено и в рамките на правомощията си е наложил такова на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. След като е обсъдил подробно данните по административната преписка, съдът е счел, че обжалваното решение е прието при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, при което е постановил оспорения резултат.

Недоволен от решението на тричленния състав, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел отсъствие на нарушение по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ при образуване на дисциплинарното производство срещу него, тъй като действително същото е образувано със заповед на административния ръководител от 07.11.2008 г. по повод констатациите в доклад с адм. № 588/24.10.2008 г., но той не разполага с правомощия да налага дисциплинарно наказание на магистрат от поверената му прокуратура по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Такова правомощие има само ВСС, а дисциплинарното производство при този орган е образувано с негово решение едва на 22.04.2009 година.

Според касатора, към този момент краткият тримесечен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ е изтекъл и е настъпил ефектът на погасителната давност за вменените му нарушения с доклад адм. № 588/24.10.2008 г, поради което незаконосъобразно ВСС му е наложил обжалваното дисциплинарно наказание. Излага доводи, че съдът неправило е приел за мотивирано оспореното решение на ВСС, както и за това, че наложеното му наказание е съответно на тежестта на извършените нарушения. При тези съображения иска да се отмени обжалвания съдебен акт, както и оспореното решение на ВСС.

Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Решението на тричленния състав е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и е обосновано.

В касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за нарушения на процесуалните правила, съставляващи касационно основание за отмяна на обжалваното решение. В първоначалната жалба не се съдържат доказателствени искания, такива не са правени и в хода на съдебното производство пред първата инстанция,

в подкрепа на защитната теза не са представени други доказателства, освен събраните пред административния орган. Поради това твърденията, че съдът не е спазил съдопроизводствените правила при разглеждане на спора и безкритично е ценил данните по административната преписка са голословни. Решението е обосновано, правните изводи на съда са базирани на установените фактически обстоятелства по делото.

Съдът е приложил точно материалния закон при решаване на спора за законосъобразност на решението на ВСС, с което е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на касатора. Правилни са изводите на тричленния състав относно приложението на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 64 от 2007 г.) в настоящия казус. С. визираната разпоредба, дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Срокът по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ започва да тече, считано от момента, в който след нарочно извършената проверка са обобщени данните от нея и са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. В зависимост от вида на дисциплинарното наказание, органите, които могат да го наложат са различни - арг. чл. 311, т. 1. и т. 2 от ЗСВ. В случаите, когато се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 - забележка и порицание, т. е. по-леки по вид санкции, компетентен да го наложи е съответният административен ръководител. Налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 - понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години, освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител и дисциплинарно освобождаване от длъжност, е в прерогативите на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно решение на наказващия орган. Ако процедурата е започнала по заповед на административния ръководител и в хода й се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 - 6 от ЗСВ, същият спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до ВСС и му изпраща преписката - чл. 314, ал. 5 ЗСВ. Цитираната законова регламентация показва, че се касае за провеждане на единно дисциплинарно производство, независимо с акт на кой от органите по чл. 311 от ЗСВ е започнало, поради което в хипотезата на изпращане на преписката от административния ръководител на ВСС за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 - 6 от ЗСВ сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, не започват да текат отново. Същите се преценяват към момента на образуване на дисцплинарното производство и както аргументирано е приел решаващият съд в разглеждания случай са спазени.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за разминаване в датите относно периода, през който е проверявана дейността на жалбоподателя и началото на дисциплинарното производство. Заповед № 133/07.11.2008 г. за образуването на дисциплинарното производство е изменена с последваща заповед № 134/12.11.2008 г., т. е. касае периода на проверката до 12.11.2008 година. Със заповедта се слага началото на дисциплинарната процедура, поради което релевираните оплаквания за липса на мотиви в нея за какво е привлечен към дисциплинарна отговорност жалбоподателят са несъстоятелни. Касаторът се е запознал с доклада от проверката на СРП, като от приложения протокол от 16.01.2009 г. и от протоколите на заседанията по дисц. дело № 33/2009 г. се установява, че са спазени изискванията на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Даденото тълкуване на правилата по чл. 310 и сл. от ЗСВ в касационната жалба е превратно, не намира опора в нормативната уредба, поради което не може да бъде споделено.

Неоснователни са доводите за порок на обжалваното решение във връзка с извода за мотивираност на решението на ВСС, с което е санкциониран дисциплинарно жалбоподателя. Съдът правилно е приел, че мотивите за налагане на наказанието може да се съдържат в съпътстващата документация по дисциплинарната преписка, като по определение от чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на ВСС. В решение № 10-00-056/21.07.2009 г. на дисциплинарния състав, разгледал образуваното срещу касатора дисциплинарно дело № 33/2009 г. се съдържат подробни фактически и правни обстоятелства, въз основа на които е прието да се предложи на ВСС да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустимите процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт му е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 14837 от 07.12.2009 г. на тричленен състав на седмо отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 10999/2009 година. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р./п/ С. Я./п/ И. С.

Ю.К.