Производството е по реда на ч. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „П”ООД, редовно призовани не сепредставляват и не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът „БГ С. Г.”ЕООД в писмено становище оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията изложени в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА . Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед № 561/30.10.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е отказана регистрация на лек автомобил, марка „Кадилак”, модел „Ескалейд”, собственост на „Х. А. –А. А.” ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че е възможно да бъде установен действителния номер на рама на автомобила, представен за регистрация, предвид заключението на вещото лице. С оглед на обстоятелството, че идентификационният номер на автомобила може да бъде установен, и че същият не е подправен, заличен или повреден, съдът е стигнал до извод, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Решението е правилно.

В този случай не е установено, че има подправен, заличен или повреден идентификационен номер. От приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно-технологична експертиза, се установява, че табелката с номера на рамата :1 GYEK63N72R170097 e отстранена от мястото, където стандартно се поставя . Същият номер на рама фигурира и върху стикер в жабката на автомобила. Не се установяват следи от подправка на данните нанесени на стикера, както и следи от неговото презалепване . По принцип основните детайли на автомобилите, предназначени за американския пазар, се маркират със стикери, съдържащи номера на рамата. Номерът на двигателя на автомобила е 2R170097 и е идентичен с последните осем знака от номера на рамата, фигуриращ на отстранената табела и стикера. Не се установяват следи от интервенция с цел подправка на номера. Тъй като последните осем знака от номера на рамата са идентификационни за автомобила, може да се заключи, че номерът на рамата, фигуриращ на отстранената табелка и на установения стикер, съответства на представения автомобил. Разпоредбата чл. 143, ал. 2 от ЗДв.П забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство, а съгласно разпоредбата на ал. 3, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от производителя.

Целта на цитираните разпоредби е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя.

В конкретния случай липсват доказателства за подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Доказано е че има съвпадение между част от номера на двигателя и този на отлепената табела с номер на рама. Съмненията за евентуална подмяна на жабката или на двигателя са недоказани обстоятелства и установяването им в касационното производство е невъзможно. Действително вещото лице е изградило заключението си на база стикер в жабката и на база номера на двигателя на автомобила, но касаторът не е оспорил това заключение, нито е поискал назначаването на допълнителна експертиза или събирането на други доказателства, а е разполагал с процесуална възможност да направи това в първоинстанционното производство.

При това положение административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДв.П и да откаже да регистрира превозното средство.

Нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗДв.П има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици визирани в ал. 3 на чл. 143, поради което не може да се прилага разширително и санкцията й да въздейства в правната сфера на лице, собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен регистрационен номер, само с оглед обстоятелството, че табелата с номера на рамата е отлепена.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДв.П съдържа забрана на регистрация на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираният текст съдържа условие и то е, че отказът е валиден до момента на установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила.

За да откаже регистрацията на пътно превозно средство, административният орган следва да извърши преценка не само на обстоятелствата, свързани с изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила, но и на тези установяващи невъзможността да се установи номера, поставен от производителя. В конкретния случай, административният орган не е имал основание да откаже регистрацията на автомобила. Началникът на отдел „ПП” при СДВР е издал административния акт в нарушение на материалния закон.

При наличието на събраните по делото доказателства и по изложените съображения решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3598/11.11.2010г., постановено по административно дело №8188/2009 г., по описа на Административен съд София град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.