Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Л. в качеството му на управител на ЕТ "Трансилмаш" - гр. С., против решение от 25.10.2008 г., постановено по адм. дело № 4021 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА № 111 от 16.04.2002 г. на ДП "Студентска", потвърден с решение № 1340 от 04.09.2002 г. на директора на РДД - гр. С..

В касационната жалба са релевирани доводи за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че след като доставчиците не са намерени на посочения адрес, както и техните поддоставчици, то на жалбоподателя не следва да се признава правото на данъчен кредит, тъй като той няма вина за техните действия и не може да носи отговорност за това. Моли съдът да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да постанови друго, с което да се отмени обжалваният ДРА.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. С., оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в съдебно заседание. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата на ЕТ "Трансилмаш" - гр. С., Софийският градски съд е приел, че правилно и законосъобразно данъчният орган е отказал на основание чл. 24, т. 2 ЗДДС отм. вр. с чл. 35 ППЗДДС отм. и § 3е от ДР на ЗДДС отм. право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките, извършени от "Стан 4" ООД, "Р. С." ООД, ЕТ "П. С. 99", "Такта" ЕООД, "Кристер" ООД, "Брага" ЕООД, "СиконаТел" ЕООД, ЕТ "Терадайк-В. В.", "Симпакс" ООД, "Астако" ЕООД и "Дилбор" ЕООД. Посочил е, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, не е достатъчно да са налице предпоставките относно издаването на данъчна фактура и отразяването в нея на ДДС, но е необходимо и счетоводното отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, каквито са били и изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС отм. и чл. 35, ал. 3 ППЗДДС отм. , респ. чл. 64, т. 2 вр. с чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. в редакциите, действащи за процесните данъчни периоди на 1998-2000 година. Доставчиците - издатели на процесните фактури, не са били открити на посочените адреси и не е било установено начисляването на ДДС в техните счетоводства. Предвид това, след като не е било установено начисляването на ДДС от доставчиците, съдът е приел, че за жалбоподателя не е възникнало правото на данъчен кредит, и е отхвърлил жалбата срещу ДРА.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото и е направил законосъобразни изводи в съответствие с данните по делото и материалния закон. Правилно е прието, че жалбоподателят не е оборил констатациите в ДРА за неначисляване на данъка по смисъла на чл. 24, респ. чл. 55 от действащия към процесните периоди ЗДДС отм. от страна на преките доставчици на жалбоподателя и оттам липсата на кумулативните изисквания на чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г. - отм. вр. с § 3е от същия, респ. чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г. - отм. за признаване на правото на данъчен кредит за получателя по процесните доставки. За да е налице правото за признаване на данъчен кредит, законодателят в разпоредбата на чл. 64 ЗДДС е поставил като изискване наличието на всички кумулативни предпоставки, посочени в т. 1-6 на ал. 1 на цитирания текст. Жалбоподателят, който претендира право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса е този, който следва да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че са изпълнени всички кумулативни изисквания за признаване на право на данъчен кредит, предвидени в чл. 24 вр. с § 3е от ДР на ЗДДС отм. , респ. чл. 64, ал. 2 ЗДДС отм. - ред. 1998 г.), включително и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците по реда, предвиден в чл. 55, ал. 6 ЗДДС отм. . За да се направи изводът, че ДДС е начислен в счетоводството на доставчика, следва да се установи, че са изпълнени изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, т. е. доставчикът да е издал документ, в който да е посочил данъка, да е отразил този данък в отчетните регистри по чл. 104, в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. От данните по делото се установява, че доставчиците в случая са отразили този данък в дневника за продажби и в справките-декларации, но няма данни, че са изпълнени останалите изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ДПК. Изпълнението на това изискване може да бъде проверено само когато данъчните органи извършат проверка в счетоводството на доставчика. В случая доставчиците не са били намерени на посочените адреси и този факт не е бил опроверган от жалбоподателя. Съдът правилно не е кредитирал заключението на назначената по делото експертиза, която е извършила проверка само по намиращите се към делото материали, представени от данъчните органи и от жалбоподателя. Вещото лице също не е проверило счетоводството на доставчиците, поради което не може да се установи изпълнението на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС отм. . В тежест на жалбоподателя е било да установи това си твърдение за наличие на условията на чл. 64 ЗДДС отм. за признаване на правото на данъчен кредит, при положение че издателите на фактурите не са намерени на посочените от тях адреси и данъчните органи не са могли да установят начисляване на ДДС във водените от тези доставчици счетоводни регистри. Ето защо неоснователен е и не почива на закона доводът на касатора, че след като притежава редовни данъчни фактури и данъкът е отразен в справката-декларация на съответния доставчик и в дневника за продажба, следва да му се признае правото на данъчен кредит. Същото касае и доставките, извършени за периода на действие на отменения ЗДДС (обн., ДВ, бр. 90 от 22.10.1993 г., в сила до 1.01.1999 година). В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по подобни казуси. В тежест на жалбоподателя е било да обори констатации в ДРА за неначисляване на данъка от преките доставчици, което не е било направено. Съгласно законовата презумпция на чл. 108, ал. 8 ДПК отм. , при чието действие е издаден ДРА, фактическите констатации в него се ползват с презумпцията за истинност до доказване на противното и след като не е оборил тези констатации за неначисляване на данъка от преките доставчици, каквито са били законовите изисквания за признаване на правото на данъчен кредит, то правилно на жалбоподателя не му е признато това право по процесните фактури. Притежаването на редовни от външна страна данъчни фактури е само условие за упражняване на правото на данъчен кредит, но не и за неговото възникване. Неоснователно е и възражението за липсата на вина относно действията на преките доставчици, тъй като за целите на данъчното облагане е без значение субективното отношение на страните по сделката и по чия вина не е бил начислен дължимият към бюджета данък.

По изложените съображения, като е приел, че по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, СГС е тълкувал и приложил точно материалния закон.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 25.10.2008 г., постановено по адм. дело № 4021 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ А. Д. В.О.