Производството е по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на К. Д. Р., за отмяна на влязлото в сила Решение № 4843 /06.04.2011 г, постановено по адм. дело № 9933 /2010 г, на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, потвърдено с Решение № 16068 /07.12.2011 г, постановено по адм. д. № 7507 /2011 г, петчленен състав на Втора колегия на ВАС. В искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК - нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са били известни на молителя при решаване на спора по същество.

Ответникът – министъра на вътрешните работи, оспорва искането за отмяна.

Върховният административен съд, седемчленен състав, намери, че искането за отмяна е процесуално допустимо. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

С Решение № 16068 /07.12.2011 г, постановено по адм. д. № 7507 /2011 г, петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила Решение № 4843 /06.04.2011 г, постановено по адм. д. № 9933 /2010 г, на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на К. Д. Р., срещу заповед № К-2783 /11.03.2010 г, на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание: "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В искането за отмяна се поддържа, че е налице друго решение по сходен казус, което е правилно и е постановено при същата фактическа обстановка.

Съгласно чл. 239, т.1 от АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на правната норма налага извода, че под обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение...