Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ч. от гр. К., чрез неговия процесуален представител, против Решение от 19.10.2005 г. по адм. д. № 1968/2004 г. по описа на Софийския градски съд (СГС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Чиръкчиев против Заповед № 2003004313/16.05.2003 г. на началника на Направление „Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Д. Н. служба „Полиция” (ДНСП).

Недоволен, Чиръкчиев обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон. Неправилно е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 6, вместо по чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Освен това, извършената поправка на обжалваната заповед със Заповед № 25831/23.12.2004 г. на началник НДСМ е незаконосъобразна поради пропуснат срок.

Ответната страна – началникът на НДСМ при ДНСП, чрез писменото становище на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделени, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от СГС. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка жалбата се явява неоснователна. Правните изводи на съда са законосъобразни и обосновани.

Основен касационен довод, направен от Чиръкчиев е за допуснато нарушение на материалния закон, осъществено чрез неправилното квалифициране на извършеното от него. С оглед събраните по делото данни за деянието счита, че взетата по отношение на него ПАМ следва да се основава на чл. 76, т. 5, а не т. 6 от ЗБДС. Този довод е неоснователен и то по причините, изложени от самия касатор. Съобразно принципа, че специалният закон изключва приложението на общия такъв и доколкото може да се коментира наличието на общи и специални норми в един и същ закон, именно разпоредбата на т. 6 от чл. 76 е специална спрямо общата такава на т. 5 от същия текст. Освен общото извършено нарушение на законодателството на друга страна, което фигурира и в двете законови хипотези, т. 6 може да се приложи в случаите, когато лицето е било принудително изведено или експулсирано и то за нарушения на режима за влизане и пребиваване в другата държава. Т.е. посоченото правно основание за издаване на ПАМ е адекватно на извършеното от касатора, за който е безспорно установена експулсацията от Р. Ф. за нарушаване на режима на пребиваване.

Неоснователен е и втория довод – за недействителност на Заповед № 25831/23.12.2004 г. на началник НДСМ. Видно е, че тя е за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, а такава, съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за административното производство може да се извърши без ограничения във времето.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, ВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 19.10.2005 г. по адм. д. № 1968/2004 г. по описа на Софийския градски съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ Т. В. А.И.