Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от А. Г. М. от гр. С., срещу заповед № РЛ-027 от 07.02.2007 г. на областния управител на област С..

В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.

Ответникът по жалбата областният управител на област С. чрез процесуалния си представител оспорва основателността й. Счита, че заповедта е законосъобразна и издадена в рамките на законовата компетентност на областния управител и при спазване на административнопроизводствените правила.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (която има право да оспори административната заповед) в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е постановена по чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) от областния управител на област С., на основание подадено от А. Г. М. искане вх. № 94АА/125 от 03.08.2005 г. за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за претърпени вреди като репресирано лице /ЗПГРРЛ/ и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ.

Към искането, в изпълнение на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, жалбоподателят е приложил: служебна бележка, рег. № 3835 от 18.08.2005 г. на Министерството на правосъдието, присъда № 10/22.07.1986 г. на Софийски градски съд - Наказателна колегия, решение № 62/10.10.1986 г. на ВС, както и всички протоколи и документи по нохд СА-10/1986 г.

С административната заповед областният управител е постановил административен отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителя А. Г....