Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Я. А. от гр. С., срещу заповед № РЛ-026 от 07.02.2007 г. на областния управител на област С..

В жалбата се изтъква, че заповедта е неправилна поради противоречието й с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Жалбоподателят счита, че областният управител неточно е квалифицирал основанието за обезщетение за осъществената срещу него репресия като попадаща в хипотезиса на чл. 1, т. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, вместо по т. 2 от същата разпоредба.

Ответникът по жалбата областният управител на област С. чрез процесуалния си представител оспорва основателността й. Счита, че жалбоподателят е бил задържан не по политически причини, а по наказателно производство. Изтъква, че не са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1 от Наредбата за прилагане на закона. Във връзка с възражението на жалбоподателя за прилагане на чл. 1, т. 2 от ЗПГРРЛ, изтъква че посочената норма не фигурира в искането като основание за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (която има право да оспори административната заповед) в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Обжалваната заповед е постановена по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ от областния управител на област С., на основание подадено от А. Я. А. искане с вх. № 94АА/57 от 06.04.2006 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за претърпени вреди като репресирано лице.

Към искането, в изпълнение на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, жалбоподателят е приложил: Писмо, рег. № 1979 от 14.10.1997 г....