Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на С. Е. Б. от гр. С., срещу решение № 81 от 14.11.2008 г., постановено по адм. д. № 579 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на града, в частта й за имоти с № 2829 и 2921, намиращи се в местността „Тухларната” е отхвърлена.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени и се уважи жалбата, като се отмени и заповедта на областния управител в обжалваната й част.
Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, а претенцията на касатора следва да се предяви по общия исков ред. Предлага решението на съда да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Окръжният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба на С. Е. Б. срещу заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител на област с административен център-Благоевград, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на града, в частта й за имоти с № 2829 и 2921, намиращи се в местността „Тухларната”. В жалбата се е твърдяло, че неправилно в регистъра на имотите за собственик и на двата имота е била записан само П. Х. Б.. Собственик и на двата имота е бил и неговият баща Е. Х. Б., починал през 2003 г., който е и брат на П. Х. Б..
От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил правно релевантните факти. Не се е спорило, че Петър и Е. Х. Б. са двама братя. На всеки един от тях е било предоставено право на ползване от по 1 дка в отдел 95 на ДГФ в землището на с. Б. поле, въз основа на сключени договори с директора на Държавно лесничейство през 1992 г. В договора на Е. Б. не е посочена дата на сключването му.
На двамата братя е било издадено и строително разрешение и линия за строеж, което е реализирано. Двата новообразувани имота са с обща площ от 1865 кв. м, като между тях не е имало материализирана граница. В регистъра на имотите и двата имота са записани на името на П. Х. Б.. Тези факти са приети за установени и от назначената съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване.
Съдът е изискал от областната администрация да представи доказателства за образувано производство от Е. Б. за придобиване на право на собственост върху предоставено право на ползване, но от там е получен отговор, изпратен от общината, че такова производство не е образувано. П. Х. Б. е подал такова искане на 15.01.1998 г., като е представил и удостоверение № 6 от 7.05.1987 г. за предоставено право на ползване на основание ПМС № 11 от 1982 г., върху 1 дка от ОбНС-Благоевград – лист 87 от делото. Така установените факти съдът е съпоставил с чл. 28 ППЗСПЗЗ като е извел правен извод, че Е. Б. - наследодател на жалбоподателя нито е признат за собственик на имот, предоставен за ползване, нито е собственик на земеделска земя по реституция, поради което е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител в обжалваната й част. Постановеното решение е правилно.
От данните по делото безспорно е установено, че Е. Х. Б. не е подал молба за признаване на правото на собственост върху имот, предоставен му за ползване нито по реда на отменения § 5 ПЗР на ЗСПЗЗ нито по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. При тези данни претенцията на жалбоподателя, негов наследник, за вписването на Е. Б. като собственик на имотите в регистъра към плана на новообразуваните имоти е неоснователна и недоказана. Ето защо наведеният довод в касационната жалба, че решението е необосновано е неоснователен.
Неоснователен е и следващият довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти се вписват собствениците на имотите, които могат да бъдат ползватели, с трансформирано право на собственост, собствениците на земеделски земи с признато право на собственост и тези лица, които се легитимират за собственици на имотите, попадащи в плана на новообразуваните имоти с официални свидетелстващи документи за собственост. Е. Б. не попада в никоя от тези категории. Представеният договор за ползване, сключен между Е. Б. и директора на ДЛ не е удостоверение за предоставено право на ползване по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито попада в категорията на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Отделен е въпросът, че П. Б. се легитимира с удостоверение за предоставено право на ползване върху 1 дка земя, докато той е записан за собственик на двата имота с обща площ от 1865 кв. м, която е извън установените размери по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възможно е и Е. Б. да е имал удостоверение за предоставено право на ползване, който извод следва от направеното отбелязване върху разрешението за строеж – лист 54 от делото. В третия му абзац от долу на горе е записано и удостоверение № 2 от 28.02.89 г., което е над удостоверение № 6 от 7.05.1987 г., което е представено по делото и е в полза на П. Б.. Но удостоверение № 2 не е представено по делото, нито пък са представени доказателства за започнала процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост в преклузивния срок – до 31.01.1998 г. При тези доказателства правилни са изводите на съда, че претенцията на жалбоподателя за признаване на право на собственост би могла да се реализира в едно исково производство.
По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 81 от 14.11.2008 г., постановено по адм. д. № 579 по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. Н.Д.