Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ “О. Д.” – гр. Т. срещу решение от 01.12.2004 г. по адм. дело № 998/2003 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА №34/07.03.2003 г. на ТДД – гр. Т., потвърден с решение №402/07.05.2003 г. на РДД – гр. В. за начислен ДДС върху пазарната стойност на налични активи в размер на 222 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, което се извлича от изложеното в нея, макар да не е посочена конкретно нарушената материално правна разпоредба от касатора, както и необоснованост на решението, за което отменително основание не са изложени конкретни оплаквания.

Ответната страна по касационната жалба - РДД – гр. В. не е взела становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Варненския окръжен съд е бил ДРА №34/07.03.2003 г. на ТДД – гр. Т., потвърден с решение №402/07.05.2003 г. на РДД – гр. В. за начислен ДДС на ЕТ “О. Д.” – гр. Т. върху пазарната стойност на налични активи в размер на 222 лв. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец Варненският окръжен съд е приел, че правилно ДДС е начислен върху наличните към датата на дерегистрацията по ЗДДС активи на основание чл. 119, ал. 3 от ЗДДС. Обсъдено е от окръжния съд, че не са...