№378

София, 14.08.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 5366 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. чрез пълномощника й адвокат Я. М. против решение № 233 от 21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1184 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 171 от 5.04.2016 г. по гр. д. № 2034/2014 г. на Районен съд-Казанлък за отхвърляне на предявения от Г. Д. Г. против Ж. Б. иск по чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че Г. Д. Г. е изключителен собственик на Ѕ ид. ч. от дворно място, цялото с площ 812 кв. м., находящо се в [населено място], представляващо УПИ VI-133 в кв.61 по плана на града и Ѕ ид. ч. от построените в него масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени.

Ж. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат С. А. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Ищцата е основала иска на следните твърдения: процесната Ѕ ид. част от УПИ VI-133, заедно с построена в това място жилищна сграда, гараж, навес, била формално в режим на...