О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3792

гр. София, 23.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1508 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 282, ал. 5 от ГПК.

С определение № 4438/22.12.2022 г. по частно гр. дело № 4888/2022 г. на I-во гр. отд. на ВКС, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила (към този момент) въззивно решение № 1513/08.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 2491/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС) – в частта, с която ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на М. М. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика от 150 000 лв., считано от 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане. С молба с вх. № 11598/22.12.2022 г., с която е поискано спирането, касаторът-молител (ответник в исковото производство) ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД е представило преводно нареждане от 21.12.2022 г. за внесено от него обезпечение („банкова гаранция за касационно обжалване“) в размер 187 127.81 лв., като постъпването на тази сума на 21.12.2022 г. и нейната наличност по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено в мотивите към определение № 4438/22.12.2022 г., както и с писмени справки от 22.12.2022 г. и от 25.04.2025 г., изготвени от счетоводител при ВКС.

С определение № 3920/06.12.2023 г. по настоящото гр. дело № 1508/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 1513/08.12.2022 г. по възз. гр. дело № № 2491/2022 г. на САС – в посочената по-горе част, с която е присъдено обезщетението за неимуществени вреди в размер 150 000 лв. (съставляващо разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 200 000 лв.), ведно със законната лихва върху нея.

С молба с вх. № 7330/22.04.2025 г. касаторът-ответник ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД моли съда да освободи внесената от него, като обезпечение, сума от 187 127.81 лв., като му я възстанови по посочена негова банкова сметка. В молбата се твърди, че след постановяването на определение № 3920/06.12.2023 г. дружеството погасило всичките си задължения към ищцата М. К., съгласно вече влязлото в сила въззивно решение № 1513/08.12.2022 г. по възз. гр. дело № № 2491/2022 г. на САС.

Препис от молбата с вх. № 7330/22.04.2025 г. е връчен на 19.06.2025 г. на ищцата М. К., чрез процесуалния й пълномощник по делото адв. Я. С., като в указания й едноседмичен срок, изтекъл на 26.06.2025 г., ищцата не е подала отговор на молбата.

Молбата с вх. № 7330/22.04.2025 г. на ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД е неоснователна по следните съображения:

Смисълът на внасянето на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е да се гарантира изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение, чието спиране постановява ВКС, в случай, че това решение влезе в сила. Обезпечението се освобождава, съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК, само ако искът, който е уважен с въззивното решение, чието спиране е постановено и чието изпълнение е обезпечено, бъде отхвърлен, или ако производството по него бъде прекратено, а също и когато молителят (касаторът-ответник) представи доказателства, че е изпълнил паричното си задължение, присъдено с уважаването на иска. В случая тези предпоставки не са налице. С недопускането на касационното обжалване с определение № 3920/06.12.2023 г. по настоящото дело, съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК, въззивното решение № 1513/08.12.2022 г. на САС е влязло в сила в частта, с която е уважен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. К. за заплащане на обезщетението за неимуществени вреди в размер 150 000 лв. – разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 200 000 лв. ведно със законната лихва върху нея, по отношение на която е постановено спирането на изпълнението с определение № 4438/22.12.2022 г. на I-во гр. отд. на ВКС, т. е. този иск нито е отхвърлен, нито производството по него е прекратено. Напротив – с недопускането на касационното обжалване на въззивното решение и с влизането му в сила в обжалваната осъдителна част, по аргумент от чл. 404, т. 1, предл. 1 от ГПК, спирането на изпълнението му е отменено ех lege. С молбата си с вх. № 7330/22.04.2025 г., и изобщо по делото, дружеството-молител не е посочило и представило доказателства да е изпълнило това си парично задължение от 150 000 лв. към ищцата М. К., присъдено й с влязлото в сила въззивно решение. Следователно, нуждата от внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК не е отпаднала до размера на тази присъдена главница от 150 000 лв. (в този смисъл е и т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС), поради което молбата за освобождаване и възстановяване по сметката на ответното дружество-касатор на внесеното от него обезпечение – до този размер от 150 000 лв., е неоснователна.

Останалата част от внесеното от молителя обезпечение – разликата над сумата 150 000 лв. до сумата 187 127.81 лв. – в размер на 37 127.81 лв. надхвърля законоустановения размер по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК (също т. 1 от ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС), поради което още от внасянето й тази разлика не е имала посочената по-горе обезпечителна функция по отношение на паричното вземане на ищцата за обезщетението за неимуществени вреди, присъдено й с въззивното решение № 1513/08.12.2022 г. на САС – в частта му, по отношение на която дружеството е поискало и ВКС е спрял изпълнението му с определение № 4438/22.12.2022 г. В мотивите към това определение на ВКС изрично е посочено, че дължимото в случая парично обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК възлиза на сумата 150 000 лв., а внесеното от молителя обезпечение е в размер 187 127.81 лв. Следователно, дружеството-молител е могло да поиска освобождаване и възстановяване на надвнесената от него разлика в размер 37 127.81 лв., още след постановяването на определение № 4438/22.12.2022 г. на I-во гр. отд. на ВКС, но молителят не е сторил това в рамките на едногодишния преклузивен срок по чл. 82 от ГПК, който по отношение на тази разлика е изтекъл на 22.12.2023 г., респ. – тази сума от 37 127.81 лв. следва да бъде внесена в бюджета на съдебната власт, съгласно същата разпоредба.

В заключение, молбата с вх. № 7330/22.04.2025 г. на „Д.: живот и здраве“ АД е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7330/22.04.2025 г. на ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД за освобождаване и възстановяване по негова сметка на внесеното от него на 21.12.2022 г. по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер 187 127.81 лв. за спиране изпълнението на решение № 1513/08.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 2491/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 82 от ГПК, внесеното на 21.12.2022 г. по сметка на ВКС от ЗАД „Д.: живот и здраве“ АД обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК – до размера на сумата от 37 127.81 лв. (тридесет и седем хиляди сто двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) да се внесе в бюджета на съдебната власт.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати в счетоводството на ВКС за изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: