О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 477

София 07.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 475 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на постановеното от Варненския апелативен съд, ТК, решение № 248/3.ХІ.2016 г. по т. д. № 410/2016 г., като с всяка от тях се атакуват различни части на този съдебен акт.

Касационната жалба на ищцовото [фирма]-гр. В. е срещу онази част от горепосоченото въззивно решение, с която е било обезсилено първоинстанционното решение № 257/18.ІV.2016 г. на ОС-Варна по т. д. № 847/2015 г.: досежно приетото за установено, че вземане, удостоверено по заповед за незабавно изпълнение № 670/6.ІІ.2015 г., издадена по ч. гр. дело № 1274/2015 г. по описа на РС-Варна, Х-и с-в, „се дължи в размер на 90 000 лв.” – като вземане за главница на поемател срещу издател по запис на заповед от 23.VІІІ.2012 г., предявен за плащане на датата 26.ІХ.с. г, издаден с падеж „на предявяване”, на основание чл. 538, ал. 1 ТЗ, ведно „с акцесорни последици”, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ (законна лихва от сезирането на заповедния съд на 4.ІІ.2015 г. до окончателното плащане) по иска, предявен по реда на чл. 422,...