О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 512

гр. София,03.08.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№650 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. срещу решение №368 от 22.11.2016 г. по в. т.д. №165/2016 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №683 от 21.12.2015 г. по т. д.№510/2014 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. А. К., че дължи солидарно заплащане /с М. И. И./ на [фирма] на сумата от 100 000 евро, дължима по запис на заповед от 12.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които с оглед решаването им в противоречие със задължителна и казуална практика на ВКС – тълкувателни решения и решения и определения, постановени съответно по реда на чл.290, чл.288 и чл.274, ал.3 от ГПК, се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а така също и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Редовен ли е от...