О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №633/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу въззивно решение № 259/08.06.2016г. по гр. д. № 170/2016г. на Окръжен съд – Смолян. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по спорния за делото въпрос: допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от лице, очакващо да придобие права върху имот. Развиват се съображения, че отрицателният установителен иск за собственост се характеризира с това, че с уважаването му не се установява, чия е собствеността върху имота, на кого принадлежи правото на собственост.Съдебното решение, с което се уважава такъв иск, не посочва ищеца за собственик и затова искът по принцип не може да защити „фактическото състояние”, респ. владението или държането. Ето защо такъв иск е недопустим.
Ответникът по касационната жалба М. Г. И., [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. Д., оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №22/2016г. по гр. д.№253/2015г. на Районен съд – Златоград, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. Г. И. против...