Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. П. Д. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 7125/27.05.2013 г., постановено по административно дело № 1291/2013 г. на Върховния административен съд, втора колегия, петчленен състав. Димова твърди, че е налице отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК.

Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Ямбол, не изразява становище.

Като взе предвид изложеното от Димова и данните по делото, настоящият седемчленен състав намира искането за отмяна за недопустимо.

Решение № 7125/27.05.2013 г. по административно дело № 1291/2013 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, чието отмяна се претендира, е постановено по предходно искане на М. П. Д. за отмяна на влезлите в сила определение № 278/20.06.2012 г. по административно дело № 151/2012 г. на Административен съд – Ямбол, и определение № 11156/10.09.2012 г. по административно дело № 10173/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, тричленен състав, по реда на чл. 239, т. 5 от АПК.

Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения. Това е извънинстанционно средство за отстраняване на несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи само на изрично посочените в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Съгласно чл. 244, ал. 3 от АПК, решението, постановено по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, не подлежи на обжалване. То не подлежи на отмяна и по реда на чл. 237, ал. 2 от АПК, защото е постановено по реда на извънинстанционния контрол, а на отмяна по чл. 237, ал. 2 от АПК подлежат влезлите в сила съдебни актове на 5-членни състави на Върховен административен съд, които са постановени в редовно инстанционно производство по съществото на спора, каквото това решение не е, поради което искането за отмяната...